Новини

ГМО руши имунитета
Гени на „скрити“ вируси ни атакуват

gmo_gut_flora

Еpochtimes, 1 май 2013г.

Генетично модифицираните организми (ГМО) се оказаха още по-опасни, отколкото се предполагаше. Съвсем наскоро стана известно, че по-голямата част от тези култури съдържат гени на „скрити вируси“, които са опасни за хората.

Европейската агенция по безопасност на храните (EFSA) съобщи, че в ДНК-то на повечето генно-модифицирани култури на пазара, има фрагменти на гени на скрити вируси, предава Independent Science News.

От 86-те трансгенни растения широко използвани в САЩ, 54 включват части от вируса „Ген VI“, съдържащ се в мозаечния вирус по карфиола (CaMV), присъстващ в генно променената соя и царевица. Този ген съдържа последователност, наречена 35S промотор, пише sunhome.ru.

В хода на проучването на потенциалните алергени в ГМО-културите, учените от EFSA стигнали до заключението, че присъствието на вирусния генетичен материал „Ген VI“ в продуктите, не може да бъде безопасно за човека. „Ген VI“ също така може да повлияе на функционирането на селскостопански растения, отслабвайки естествените им механизми за защита.

Изследователите заключават, че наличието на „Ген VI“ може да предизвика фенотипна изменчивост в хората. С други думи, експертите от EFSA не изключват „Ген VI“ да е опасен за човешкото здраве и околната среда. Основният проблем е, че дадения вирусен ген може да съдейства за проникването на инфекциозни агенти в тялото, чрез изключване на конкретни механизми за защита. Използването на подобни гени може също така да причини нежелани и неочаквани резултати в селското стопанство.

Всъщност, вирусите заразяващи растенията, често не се различават от вирусите, инфектиращи хората. Например, някои гени на растителните и човешките вируси са взаимозаменяеми.

Прилагането на „Ген VI“ в трансгенните растения води до хлоротична (пожълтяване) промяна на цвета им, поява на деформации, а така също и до намаляване на способността им да се размножават. Тези резултати доказват, че протеинът, произведен от дейността на „Ген VI“ е токсин и вреди на растенията. Тъй като е известно, че дейността на вирусния ген също така се проявява и в човешките клетки, изглеждат оправдани опасенията, че той може да бъде токсичен за хората. На този въпрос може да се отговори само след допълнителни изследвания.

Като цяло има известна информация за „Ген VI“. Ясно е, че помага на вирусните частици да подтискат естествената защитна система на клетката. Произвежда протеини, които са потенциално проблематични. И трето – прави растенията възприемчиви към бактериални патогени.

„Ген VI“ се намира в популярните видове трансгенни растения, включително царевица „MON810“, царевица „NK603“ и соя „Roundup Ready“./dartsnews.bg/

 

Създадоха светещи ГМ овце с гени от медуза

ovca

Actualno.com, 25 април 2013г.

Група уругвайски учени в партньорство с института Пастьор в Монтевидео, обявиха раждането на ГМО фосфоресциращи овце – първите в Латинска Америка, предаде БГНЕС.

„Според учените това събитие поставя Уругвай на най-високо световно научно ниво. Предишни успехи в тази област в Южна Америка са постигнали Аржентина – ГМО крава, в чието мляко има човешки протеини и Бразилия – кози, които също дават мляко с човешки протеини. Уругвайските овце са родени през октомври 2012 г. в уругвайския Институт за животинско възпроизводство.

Те са се развили нормално без да показват различия от своите нормални „събратя“, каза председателят на института Алехо Менчака. Всъщност разлика има, но тя не е видима. Тези овце са фосфоресциращи, ако са поставени под ултравиолетова светлина. Това е така тъй като в тяхното ДНК има внедрен ген на медуза. Тази генетична намеса не е самоцелна. Тя трябваше да потвърди ефективността на метода за въвеждане на ген от друг животински вид в ДНК-то на тези животни. Сега учените смятат да използват този научен пробив и да се опитат да го повторят с друг ген, за да се получи специфичен протеин.

Учените се надяват например да могат да имплантират ген, отговарящ за производството на някои протеин, липсващ при хора с определени заболявания. Те дават за пример инсулина. Ако той бъде внедрен в генома на овцете, впоследствие той ще се съдържа в тяхното мляко. След това ще се изолира от него и ще служи за производство на съответните медикаменти вече по-лесно от сега използваните методи.

САЩ и Китай уловени в тайно тестване на ГМО ориз върху деца

Еpochtimes, 18 септ. 2012г.

Вместо да подложат генетично модифицираните храни на подходящи изследвания, както потребителите изискват от години, изглежда, Министерството на земеделието на САЩ в съюз с китайското правителство са избрали тайно да тестват най-новия си ГМО ориз върху китайски деца, пише NaturalSociety.

Особено интересен в случая е фактът, че агенциите решават, че въобще е нужно да се тества ориза, след като вече твърдят, че ГМО ориз и всички други ГМ творения са на практика идентични с естествените храни, посочва публикацията.

Американското министерство на земеделието има за цел да проучи ефектите на ГМО ориз, известен като генетично модифициран „златен ориз“, върху малки деца.

Скоро след като тази новина се появи, китайската версия на Twitter избухна от възмущения, докато китайските правителствени организации работят на високи обороти да омаловажават изследването. ПР говорителят на Университета Тъфтс, университетът, който разработва ориза, заяви че не знае нищо за събитието и го заклейми като нехуманно и неетично.

Въпросното намерение на Американското министерство на земеделието да тества тайно генетично модифицирани храни върху малки деца, докато същевременно пренебрегва всякакви покани за реален анализ в САЩ, показва доколко агенцията се опитва да прикрие тези неща, твърди статията. Защо да не се извършат открити проучвания, ако резултатите се очаква да бъдат така благоприятни? Това навява мисълта, че техните предишни тайни тестове може би не са били така благоприятни и сега агенцията се опитва да определи степента на вредност на този ГМО ориз, заключава публикацията.

Европейските правила, пчеларите трябва да докажат,че цветен прашец на ГМО не е съставка в меда

BGpchelar, 28.02.2012

Решението на Съда на Европейският съюз означава, че всички буркани с мед трябва да се етикетират отново, като се отбележи, че те съдържат цветен прашец, за който производителите ще трябва да докажат, че не е генно модифициран.

Патрик Робинсън, мениджър на фабриката Rowse Honey, Великобритания, най-големият доставчик на дребно на  мед, заяви: „Медът винаги съдържа прашец“.

„Пчеларите не слагат цветен прашец в меда като съставка“. От пчелите той попада  там, защото  се придържа към тях, когато те си търсят храна.

„Да се каже, мед съдържа цветен прашец, е като да кажеш, фъстъци съдържат ядки. Има една малка част на ГМО прашец по целия свят сега. Но пчеларите не са склонни да поставят кошерите си в близост до такива  култури“.

„Бих се изненадал, ако сте открили значителни количества цветен прашец на ГМО в меда на някого в тази държава.“

Медът винаги е бил смятан за изцяло чист продукт от законодателството за етикетиране на храните. Но най-висшият съд в Европа вече е постановил, че цветен прашец е съставка на меда, а не присъща, естествена съставка.

Тази ситуация е възникнала , след като са открити малки количества цветен прашец ГМО в меда на немски любител пчелар.

Той съди държавата, която притежава пробно генетично модифицирана царевица в парцели близо до неговите кошери, и делото стигна до Съда на Европейския съюз.

 

90% от читателите на Money.bg не искат ГМО

money.bg, 16 Февр 2011

Близо 90% от участвалите в седмичната анкета на Money.bg посочват, че не желаят у нас да се внасят ГМО продукти.

Само 5,3 на сто са на противоположното мнение.

3,7 процента от участвалите в анкетата посочват, че са съгласни да се внасят, но при строги предварителни изследвания.

Само 0,8% пък смятат, че трябва да се внасят само определени ГМО продукти.

Темата не интересува 0,4 процента от взелите участие в седмичната анкета на Money.bg.

Анкетата е била видяна от 776 души.

 

Причини, поради които си струва да се откажем от ГМО

Agrosaveti.com, 08 Февр 2011

Много американски учени са против производството на генетично модифицирани селскостопански продукти. Най-вече учените се противопоставят на използването на такива продукти в хранителните продукти за хората. Противниците на ГМ храни съставиха списък на основателните причини за вземане на решение за отказ от употребата на ГМО.

Списъкът, изготвен от противниците на ГМО, се базира на научни доказателства и учените смятат, че много хора могат да научат много нови неща за продуктите, които купуват в супермаркетите. Списъкът се състои от много точки, но защитниците на природните продукти изнесоха десет основни причини, които ни карат да се замислим много.

Първата причина е, че ГМ селскостопански продукти се произвеждат по изкуствен път, чрез генно инженерство на ДНК на растенията. Най-често чрез добавяне на животински гени в растенията.

Второ – генетичната модификация е абсолютно противоположен процес на генетичната селекция. Въпреки това, повечето реклами на ГМО забравят да отбелязват, че селскостопанските продукти са модифицирани. Генетичната селекция е естествен процес, в който семената преминават през селекция в продължение на векове, като се избират само най-добрите семена от година на година.

Друга причина е фактът, че производителите на генно модифицирани семена създават монопол за продажба и производство на семена по света, твърдейки, че това производство е по-икономично и печелившо.

Като четвъртата причина учените отбелязват факта, че хората, които пропагандират ГМО извършват престъпление срещу човечеството и природата. Разпространението на ГМО заплашва живота на земята в бъдеще и води до замърсяване и загуба на многообразието на семена.

Друга причина да се откажем от производството на ГМО е, че повече от 200 000 самоубийства в Индия през последните десет години се дължат на неуспешно производство на генетично модифицирани култури.

ГМО индустрията осигурява финансова подкрепа за големите медии, които рекламират ГМО само откъм най-добрата им страна. По този начин производителите на ГМ семена имат намерение да постигнат пълен контрол върху земеделските производители и хранителен монопол.

Следващата причина е генетичното замърсяване на семената. Щети се нанасят и на други селскостопански култури и се заплашва репродуктивната способност на културите в дългосрочен план. Бъдещото изхранване на цялото човечество е под заплаха.

Освен това, поддръжниците на ГМО, се опитват да наложат на обществото мнението, че генетичната модификация е най-високата степен на развитие на науката и всичко, което се противопоставя на ГМО не е ненаучно. Все пак, това твърдение е невярно.

Разкритата неотдавна американска класифицирана информация на САЩ в скандалния сайт „Wikileaks” говори за заговор на правителството на САЩ и производителите на генно модифицирани семена за внедряването на такова производство в ЕС.

И последната основна причина е фактът, че глобалният глад без съмнение ще бъде предизвикан от производство на ГМО. Никакви, дори и най-точните изчисления не могат да определи траекторията на развитието и последиците от производството на ГМО, а обичайното истинско производство е проверено в продължение на хилядолетия.

 

Д-р Баев: „ГМО е вредно! Кой твърди, че не е?!“

doctoronline.bg, 10 ноември 2010

Никой все още не е доказал, че ГМО (генномодифицираните организми) са безвредни за човешкия организъм. С тези думи към нас се обърна наша читателка, възмутена от казаното в интервю за DoctorOnline от диетолога Донка Байкова. Интервюто с нея можете да видите тук.

След сигнала ние потърсихме мнението на д-р Диди Баев, биолог.

DoctorOnline.bg: Д-р Баев, как точно ГМО влияят на организма ни? Защото аз като потребител не разбирам как е възможно промяната в гените на друг организъм да повлияе пряко върху храносмилателната или ендокринната система, да речем.

Д-р Баев: Разбира се, че не може да повлияе пряко. Но все още генетичното модифициране не е толкова прецизно, колкото трябва да бъде. Казвам това, защото, ако процедурата не е прецизна, то изменените гени попадат където си „поискат“. Това неминуемо води до мутации. А оттам и променената структура на хранителния продукт. Това не влияе пряко върху тялото ни, но влияе на химично ниво. Т.е. вредните химикали, които се съдържат в минимални количества в органичните продукти, са многократно увеличени вследствие на генетичната мутация. И оттам се променят и биохимичните процеси в организма, водещи до редица заболявания. Все още обаче се работи и по двете твърдения – безвредно и вредно.

DoctorOnline.bg: Какви заболявания?

Д-р Баев: Най-често имунни заболявания. През последните години в САЩ се забелязва увеличение на имунните заболявания и алергиите. Все по-често се твърди и че причината за това е консумацията на ГМО продукти. Знаете, те са били въведени първо в Щатите преди около две десетилетия. Разберете, че ние сме свикнали с околната среда и сме го правили в продължение на милиони години. И сега изведнъж през последните десетилетия ние променяме хранителните си навици. Това неминуемо води до последствия върху организма, защото на него му трябва време, и то доста, за да се приспособи към новите условия, химическите свойства на храните, различните нива на веществата в тях и пр. Това не може да стане за 100, 200 или 300 години, а са необходими хиляди. За съжаление дотогава ще са налице доста здравословни проблеми вследствие на променения ни хранителен режим.

DoctorOnline.bg: Как можем да различим ГМО продуктите, които не са отбелязани на опаковката като такива?

Д-р Баев: Ще ви отговоря веднага – не можем. Причината е очевидна, промените са на генетично ниво и на вид може и да няма разлика с органичния продукт. Но бъдете сигурни, че пуканките за микровълнова фурна например са направени от 100% модифицирана царевица. Да не говорим и за подобрителите натриев глутамат (познат още като Е621аспартам

DoctorOnline.bg: Какво могат да причинят?

Д-р Баев: Искам да направя едно уточнение. Сега някой ще каже: „Абе, какво ще ми стане от един бонбон или парче шоколад с натриев глутамат?“. Отговорът е – нищо. За съжаление обаче не е само едно парче. Е621 се съдържа в почти всички хранителни продукти, предлагани на пазара. В хранителната индустрия се използва като овкусител. В организма ни обаче  той е невротрансмитер. Твърди се, че той е безвреден. Това е така. Но ако започне натрупване в организма, той може да предизвика редица заболявания на ЦНС (централната нервна система) като Паркинсон, Алцхаймер. Дори може да доведе и до повишена агресия, хиперактивност и други неблагоприятни състояния…

DoctorOnline.bg: Но така се оказва, че освен с ГМО, се тровим и с редица други подобрители. Как да се предпазим? В крайна сметка какво да ядем?

Д-р Баев: Няма начин. За да се реши проблемът, трябва да се разработи дългосрочна стратегия за насърчаване на малките селски производители и най-вече за управление на околната среда. Защото, знаете, индустриалните продукти са пълни с какви ли не подобрители, овкусители, плодовете са пръскани с безброй препарати за повишаване на трайността и унищожаване на вредителите… Всичко това се отразява и на нашия организъм. Важно е да не мислим и да живеем само за днес, защото трябва да оставим наследство и на децата ни. За съжаление в България подобна стратегия няма, но е абсолютно необходимо да бъде разработена.

Соята: факти и митове

в. 24 часа, 28 ноември 2010

Доц. д-р Светослав Ханджиев, диетолог

Водещ специалист в областта на диетичното хранене и метаболитни заболявания

Има специализации по диетологичните проблеми на мастния метаболизъм във Франция, ежегоден участник на международни конгреси и симпозиуми, чел е лекции в Германия, Франция, Гърция и др.

Член на генералните съвети на Световната и Европейската асоциация за изучаване на затлъстяването

Член е на Европейската академия на науките по хранене и е председател на Сдружението по здравословно хранене и храни.

Председател на Съюза на апитерапевтите в България

“ В над 90% от случаите соята е или генномодифицирана, или замърсена с пестициди?

Товае найважният въпрос. Счита се, че през 2010 г. около 93 на сто от произведената соя е генномодифицирана. Все още науката не може да даде точен отговор на този въпрос: дали ГМО са безвредни, или могат да причинят заболяване. Тъй като съществува риск чак след 10 години да имаме отговор на този въпрос, в момента найдобре е те да не се консумират.“

Биопиратство и контрол над световното селско стопанство

agrosaveti.com, 28.окт.2010

Няколко от най-големите транснационални корпорации, занимаващи се с производството на семена и препарати, създават стотици патентни заявки за култури, „адаптирани към изменението на климата”, които самостоятелно са разработили и отгледали. В действителност, те просто искат да установят контрол над световното селско стопанство.

Тези сериозни обвинения прозвучаха в японския град Нагоя, където протича международен форум в рамките на проверката по изпълнение на Конвенцията на ООН за запазване на биологичното разнообразие. Обвиненията направи неправителствена организация ETC Group, защитаваща природата, околната среда и гражданските права на селяните. (Наименованието на организацията, създадена преди четвърт век със седалище в Канада е „Група за действия по проблемите на ерозията, технологиите и концентрациите”).

Според съобщението до пресата, това е много сериозно. Според индийският представител на ECT Вандани Шива (тя оглавява „Изследователски фонд за наука, технология и екология”), патентните заявки са най-новата форма на биопиратство. Хиляди години фермерите отглеждат и създават култури, устойчиви на суша, наводнения и прекомерно соленост. Ето защо, опазването на климата в крайна сметка зависи от иновациите на селяните.

Според друг представител на ETC, С. Рибейро, това което правят транснационалните корпорации, може да им даде пълен контрол върху земеделската продукция („биомаса”) и снабдяването с храни. Тук всичко опира в ширината на обхвата на гените и тяхната последователност в заявката за патент. Патентът може да даде право на собственост на създадените поредици от гени за почти всички основни култури, съответно – и за храните.

При по-внимателно запознаване с материалите публикувани на сайта на ETC се оказва, че става въпрос не само за ГМ-култури, но и за културите със синтетични гени. Но това е тема за друг разговор.

Обществената организация вече е отделила 262 патентни групи, в допълнение към 1663 патентни документа (заявки и собствени патенти).

77% от патентните групи принадлежат на една малка група компании -„Дюпон”, „Монсанто”, БАСФ, „Байер”, „Сенгента” (DuPont, Monsanto, BASF, Bayer, Sengenta). При това 2/3 от тях са само на три дружества – DuPont, BASF и „Monsanto”. На обществения сектор принадлежат само 10% от патентните групи.

Гигантите в агробизнеса призовават развиващите се страни да отворят пазарите си за генетично модифицирани организми и да въведат съответното патентно законодателство. Според Рибейро, това не е приемливо предложение. „В замяна на неизпитана технология бедните страни биват призовавани да отдадат суверенитета си по въпросите на интелектуалната собственост, хранителните и селскостопанските продукти.”

Активистите от организацията призоваха за прекратяване на „ патентните грабежи”, да се пренапишат разпоредбите за някои патенти и като цяло в рамките на ФАО да се проведе задълбочено преразглеждане на всички патентни заявки в областта на селското стопанство.

Доцент по генетика: Самоунищожаваме се, а природата си отмъщава!

chudesa.net, 28 май 2010

Васил Петранов е пенсиониран доцент по генетика. Потърсихме го, за да коментира темата за ГМО, мутациите и необичайната аномалия във варненското село Орешак, където слива роди боб. И макар на повечето хора да им е смешно и да се шегуват,че в градината си отглеждат дървета, на които растат луканки и пари, положението става все по-плашещо.

Човечеството страда от глад и всяка година милиони хора по света умират от недохранване. Може ли ГМО да спаси човечеството?

Категорично не! ГМО продуктите са изключително опасни за здравето на хората и водят до редица болести. В началото на XX век, когато се открива структурата на ДНК, пред всички учени се разкрива един нов свят, който предлага хиляди възможности. Науката генетика се развива с пълни темпове и генетиците си мислят, че могат да спасят човечеството, манипулирайки организмите на генетично ниво. Но по-късно тази еуфория покрай „великото“ откритие утихва, защото много учени, след редица опити и наблюдения, разбират, че консумирайки ГМО продукти, ние сме обречени на бавна, но сигурна гибел. Човек не може да спаси тези, които умират от недохранване, но съвсем спокойно може да се самоунищожи.

Противниците на ГМО твърдят, че тези продукти са „храни за зомбита“. Вярно ли е?

Това твърдение тръгва от един английски професор, който е един от първите учени, достигнали до извода, че ГМО продуктите са твърде опасни, за да си експериментираме с тях. За доказателство Арпад Пущай посочва промените, които са претърпели организмите на плъховете, на които известно време е давал „храни за зомбита“. След определен период, той установил, че има сериозни изменения в дебелото черво, стомашно-чревния такт, далака и др. органи, като най-интересното и плашещото е, че мозъците на тези животни значително са намалили обема си.

По тази логика, ако има генно модифицирани растения и животни, би трябвало да има и генно модифицирани хора, колкото и страшно да звучи това. Все пак „човек е това, което яде“…

Точно така! В момента САЩ е страната, на чиято територия се отглеждат най-много генно модифицирани култури. Американските компании наливат милиони долари, за да създадат нови сортове царевица, соя, памук и т.н. Целта им е една-единствена: стремят се да създадат хора-Супермени, които да не боледуват, да са невероятно умни и да са коренно различни от нормалния човек. Нищо чудно, след няколко години, освен на всякакви мутирали растения и животни, да станем свидетели и на мутирали хора.

Защото с природата шега не бива. Не е далеч времето, когато се случи трагедията в Чернобил. Заради човешка грешка, по-скоро глупост, пострадаха милиони по света. Още се раждат деца с всякакви генетични болести и това е страшно. Същото ще се случи и с ГМО. Човечеството ще изживее втори Чернобил, но този път жертвите ще са много повече.

Какъв е коментарът Ви за сливата в село Орешак, Варна, която роди бобови шушулки?

Природата си отмъщава! Човек винаги си е мислел, че може да промени природата и да диктува правилата. Но забележете, че природата винаги е била по-силна и го е доказвала. Това е само началото. Ще станем свидетели на още по-страшни гледки. Дори, ако се разграничим от науката, и погледнем на нещата от чисто религиозна гледна точка, ще видим, че човек за пореден път греши. Защото, ако Господ беше преценил, че човек има нужда от генно модифицирани храни, Той щеше да ги създаде.

А България има такава уникална почва, че нямаме нужда от никакви ГМ семена. За разлика от много страни по света, където плодовете и зеленчуците са пластмасови и нямат никакъв вкус, нашите са вкусни и уникални! Надявам се да оценим това навреме и да не разрушим необратимо най-голямото си богатство – нашата земя!

И накрая ще си позволя да цитирам Чарлз Дарвин: „Всеки елемент в природата еволюира или мутира в отговор на условията на заобикалящата го среда.” От нас, хората, зависи какви условия ще й предложим и дали ще я предпазим от необратимото зло, или – не.

ЕС и лобистки групи оправдават ГМО с фалшиви данни

от извора, 22 май 2010

Европейските държави и лобистки групи, свързани с аграрния бизнес, ползват данни с грешки за изискванията към производството на храни, за да оправдаят по-широкото разпространение на генно модифицираните посеви. Това се казва в нов доклад на Soil Association. Според организацията, съставила доклада, бъдещото развитие на фермерството във Великобритания и по целия свят се ръководи почти изцяло от две често цитирани статистики. Експерти на Обединените нации и британското правителство са единодушни, че производството на храни трябва да се повиши с 50% до 2030 година, а до 2050-а трябва да се удвои.

Но експертите на Soil Association възразяват, че тези статистики са “голяма тлъста лъжа”. От една страна те оспорват твърденията, че е необходимо удвояването на хранителната индустрия до 2050 година, като отбелязват и че повишеното производство на ГМО се оправдава с наивното и лъжовно обяснение как тези храни щели “да нахранят гладните и да сложат край на световната нищета”.

Коментар от Иван Стаменов: Планът по-скоро ще е до 2050 година да не останат естествени храни в търговската мрежа, а цялата продукция да е запазена марка на една-две международни корпорации като “Монсанто”,които са патентовали генно модифицираните семена. Така монополистите ще хранят всички гладни по света, стига обаче да имат пари да си платят за стоката. Иначе гладните ще си гладуват като сомалийче на припек.

Когато тези корпорации станат благотворителни дружества, аз ще стана трамвай.

Източници:

1) Telling porkies: The big fat lie about doubling food production

2) Можете да изтеглите доклада на английски тук: Telling porkies: The big fat lie about doubling food production’ [PDF, 902KB]

3) The Soil Association is the UK’s leading environmental charity campaigning for sustainable, organic farming and championing human health. http://www.soilassociation.org

Без генно модифицирани патладжани по сергиите

Индия устоява на съблазните на американската хранителна промишленост

Le Mond diplomatic, 18ти март 2010

от Мира Камдар

В миналото американската група „Монсанто“ фалшифицира представените данни, за да получи разрешение да произвежда в Индия. Така ли процедира и за генно модифицираните патладжани, разработени в индийския ù филиал? Не се знае. Но правителството в Делхи спря продажбите на първия генно модифициран зеленчук в света.

КАТО че всичко беше готово, за да се пусне на пазара в Индия генно модифициран патладжан – първият в света. На 16 октомври 2009 г. напълно официалният индийски Комитет по контрола на генното инженерство (GEAC) даде зелена улица. Но през февруари 2010 г. министърът на околната среда Джайрам Рамеш най-неочаквано реши да отложи разрешението. Значи ли това, че Индия, един от големите световни производители на генно модифициран памук, ще обърне гръб на хранителните ГМО? Далеч не е сигурно.

Все пак мораториумът означава, че индийското гражданско общество удържа победа. Кампанията против генно модифицирания патладжан напомни мобилизирането на населението около идеята за swadeshi (националната самодостатъчност), осъществено от Махатма Ганди срещу Британската империя. Внедряването на този зеленчук бе възприето като атака от чужбина срещу генетичното наследство и хранителния суверенитет на страната. Подход, който вдигна населението по тревога… и накара десет щата да забранят подобни култури на територията си – нещо, което индийският федерален режим им позволява. При тази защитна реакция министър Рамеш предпочете да отложи пускането на пазара.

Този епизод не означава пълно поражение за подкрепящите ГМО, но е голям провал за фирмата „Махико“ (разработила този патладжан за американския си партньор, мултинационалната компания „Монсанто“), както и за… правителството на САЩ, отдавна заложило одобрението на продаваните от „Монсанто“ ГМО в центъра на външноикономическата си политика.

Вашингтон, обвързан с фирмите за генни биотехнологии, смята, че само ГМО са способни да устоят на недостига на вода, на прогнозираното увеличаване на температурите в резултат на климатичните промени и следователно да гарантират изхранването на световното население. А Индия е една от страните, заплашени от масирано нарастване на броя на недохранените. След тежките мусони през 2009 г. тя предвижда през 2010 г. да внесе три милиона тона ориз (Индия е втора по потребление на ориз след Китай) и четири милиона тона сухи зеленчуци.

Доста иронично съвпадение: в същия ден, когато министър Рамеш се произнесе за съдбата на новосъздадения патладжан, въпросът за царевицата MON 810, също произвеждана от „Монсанто“, бе поставен отново пред Европейската комисия. Известно е, че председателят ѝ Мануел Барозу е решен бързо да наложи култивирането ѝ в Европейския съюз.

Фактът, че Индия забавя продажбата на хранителни ГМО, не означава, че тя поема по друг път: напротив, всичко е готово, за да стане страната световен център не само на консумацията на генно модифицирани растения, но и на разработката и продажбата им. Патладжанът, наречен Bt (защото включва бактерията Bacillus thuringiensis, която го прави устойчив на насекоми), първият генно модифициран зеленчук в света, предназначен за консумация от човека, несъмнено няма да е последен.

След успеха на памука Bt, който вече се отглежда в цялата страна благодарение на настойчива маркетингова кампания, „Махико“ се подготвя да въведе редица генно модифицирани земеделски продукти с пряката подкрепа на американското правителство чрез посредничеството на Американската агенция за международно развитие (USAID). Агенцията се занимава с разпространение на земеделски ГМО в развиващите се страни, поверявайки задачата – нима е изненадващо? – на гигантите на американската хранително-вкусова промишленост и техните филиали. С проекта си за подкрепа на земеделските биотехнологии (Agricultural Biotechnology Support Project, ABSP) агенцията допринесе за създаването на патладжана Bt [1], а на дневен ред са бананите, фъстъците, папаята, доматите и оризът.

Стратегията на USAID е неизменна: в „идеалния модел“ се съчетават изследвания, проведени в университетите, с бързо пускане на пазара, поверено на частния сектор – прословутото сътрудничество на публичния и частния сектор. За патладжана Bt фирмата „Махико“ можеше да разчита в Индия например на Земеделския университет в щата Тамил Наду, участник в проекта за подкрепа на биотехнологиите в земеделието ABSP, както и на главния университетски партньор на компанията „Монсанто“ в САЩ – университета „Корнел“ [2]. В списъка на участниците в проекта ABSP са американски и чуждестранни университети, предприятия по генно инженерство като „Монсанто“, „Махико“, „Нанъмс Сийдс“ („Байер“) и консултантската фирма в хранително-вкусовия сектор „Сатгуру“ (която споменава в сайта си впечатляващи „търговски партньори“: американското Министерство на земеделието, агенцията USAID, университета „Корнел“ и проекта ABSP [3]). Демаркационната линия между частните интереси и общественото благо става много трудно различима.

Още през 60-те години на XX век…

ТОЗИ РАЗВОЙ на нещата не е случаен. Докато всички погледи бяха втренчени в договора за сътрудничество в ядрената област между Вашинг тон и Ню Делхи, те сключиха друго споразумение, чиито последици в световен мащаб в никакъв случай не са по-маловажни: инициативата „Индия – САЩ за образование, научноизследователска дейност, услуги и търговски връзки в земеделието“ (India – United States Agricultural Knowledge Initiative, AKI). Подписана от индийския министър-председател Манмохан Синх и президента Буш на 18 юли 2005 г., инициативата AKI предвижда активно участие на американските университети в изграждането на основите на система за образование и научни изследвания в областта на земеделието в Индия и предлага да се положат основите на ново партньорство [4]. В създадения за целта управителен съвет американската страна е представена в „частната“ си компонента от два гиганта на хранително-вкусовата промишленост – „Монсанто“ и „Арчър Даниелс Мидланд“, както и от първенеца на големите супермаркети „Уол -Март“.

Инициативата AKI напълно задоволява амбициите на Ню Делхи да изхрани нарастващото население и да превърне страната в „общество на знанието“, за да се изведат индийската икономика и индийските предприятия в първите редици в света. Правителството прилага към земеделския сектор модела на развитие на „децентрализираното“ обслужване на фирмите (счетоводство, услуги за клиентите с центрове за консултации по телефона, информатика…), станал двигател на индийския икономически растеж. Разбира се, според принципите на своята дипломация „с променлива геометрия“ Ню Делхи продължава да отказва в лоното на Световната търговска организация (СТО) и в рамките на кръга преговори от Доха да либерализира напълно земеделието си. Но противоречието е само привидно. В двата случая властите се стремят да запазят интересите на големите индийски компании.

Земеделският въпрос заема особено място в Индия: в зората на независимостта ѝ недостигът на храна я постави в унизителното положение на просител пред САЩ, които имаха огромен излишък от зърнени култури. За да постави бариери пред комунизма в наскоро деколонизираните страни, Хюбърт Хъмфри, тогава сенатор от Минесота, измисли да превърне американското земеделие в „дипломатическо оръжие” и да замести традиционните хранителни продукти във всяка страна с храна, базирана на провизии от САЩ. То й обясни, че целта е да се формира вкусът на децата в чужбина, главно в училищните столове: япончетата ще свикнат с хляба, децата в Югославия ще се научат да предпочитат американското сухо мляко пред местното прясно. В Индия детето ще пъхне пръстче в топеното масло, ще го близне и ще каже влюбено: „Америка“ [5].

Изправена пред глад, Индия се обърна към СА Щ – през 1960 г. 92% от помощта, която ѝ бе отпусната, бе в храни. Тогава започна „зелената революция“ с американска помощ, с посредничеството на фондациите „Форд“ и „Рокфелер“. Тя спаси страната от глад, но без да успее да либерализира напълно земеделския ѝ пазар. Това не се получи и след отварянето на страната за чужди капитали през 1991 г., нито пък след стратегическото сближаване с Вашингтон, осъществено по време на президентския мандат на Буш.

„Зелената революция“ успя, разбира се, да увеличи значително производството на зърнени храни (от 70 милиона тона през 1954 г. на 202 милиона днес), но Индия плати скъпа цена за това: пресушаване на каналите и подземните водни пластове, засоляване на почвите, задлъжняване на земеделците (над сто хиляди от тях се самоубиха само за едно десетилетие), масово развитие на онкологични заболявания сред селяните. Да не говорим за сериозното отражение на политическо и социално ниво. Мнозина смятат, че „зелената революция“ е основен фактор за сепаратисткото въстание, избухнало в Пенджаб през 80-те години. В хода на събитията министър-председателката на Индия Индира Ганди бе убита от своите телохранители сикхи през 1984 г., след като индийската армия превзе Златния храм – свещено място на сикхите, където се бяха укрили бунтовниците.

Днес гладът отново дебне Индия – там живеят 40% от недохранените деца в света. Земеделската продукция е застрашена от влиянието на климатичните промени върху мусоните, от тревожен недостиг на вода [6] и от бурното развитие на градовете и индустрията, което намалява обработваемите площи.

Ако не увеличи съответно растежа на земеделския си сектор (вариращ около 2%, докато общото равнище на растеж тази година ще достигне 7% въпреки световната финансова криза), Индия няма да може да изхрани населението си и да осъществи целите си за развитие (8%, дори 9%).

В името на борбата срещу глада

МАСИРАНИТЕ инвестиции, трансферите на технологии и земеделските индустриални инфраструктури трябва да бъдат осъществени в страната от инициативата AKI. Не става въпрос за особено скъпи подаръци, тъй като правото да превърнат цялото това знание и опит в продукти за пазара ще остане собственост на мултинационалните компании.

Така изглежда втората „зелена революция“, предложена от Вашингтон. САЩ искат да увеличат търговията си с Индия в областта на земеделието. От това могат да се извлекат взаимни ползи, но те зависят от трансформацията на земеделския сектор на Индия [7]. Промените ще настъпят най-напред в индийските и американските университети, където ще бъдат поканени индийски научни работници. От университетите те ще преминат в гигантите на хранително-вкусовата промишленост, а после обратно, както често се прави в САЩ от десетилетия насам: след като получат много високи заплати в частния сектор, те ще станат например ръководни кадри в Министерството на земеделието със задачата да управляват резултатите от продуктите на генното инженерство, разработени в големи количества от бившите им работодатели…

Кариерата на Майкъл Тейлър илюстрира добре това явление, наречено „ въртяща се врата“: след като бе служител на „Монсанто“, той мина на работа в Министерството на земеделието на САЩ, когато то одобри използването на хормона за растеж на говедата rBGH, разработен от същата тази мултинационална компания. Оттам се премести в университета „Джордж Вашингтон“, където подготвя млади кадри, включително индийци, които ще се завърнат след това в страната си. Разпространената неотдавна от американското правителство новина за направената сред моравите на Белия дом екологична зеленчукова градина бе възприета като ярък символ, но това не отменя тясната връзка между американското Министерство на земеделието и хранително-вкусовата промишленост, а Майкъл Тейлър фигурира сред съветниците на новата администрация [8].

И така, стратегията на САЩ в Индия в тази област се състои в ограничаването на ролята на държавния сектор. Страната дава уникални предимства: бедни селяни, които не са в състояние да задават неудобни въпроси относно семената, които им продават; значителна обработваема площ; пазар с огромен потенциал; държавни чиновници, ентусиазирани от всякакви технологични решения и паникьосани от призрака на глада и зависимостта от чужбина. Но американските транснационални компании не са единствените, които си мечтаят за възможностите, отворени от приватизацията на земеделието. Европейските „Синджента“, „Байер КропСайанс“, „Карфур“, „Теско“, както и индийските групи „Тата“, „Бхарти“, „Рилайънс“ и „Махиндра“ наред с много други, също са на линия.

Старата търговска група „Тата“ например създаде по американски модел Tata Educational and Development Trust в партньорство с университета „Корнел“ – където е учил ръководителят на групата Ратан Тата. През 2008 г. той дари на университета 50 милиона долара, като половината от сумата бе за инициативата „Тата–Корнел за земеделие и прехрана“, чиито разработки са насочени към Индия. Другата половина е за отпускане на стипендии на млади индийски студенти – научни работници, следващи в университета „Корнел“. Наред с това фирмата „Ралис“, лидер на индийската агрохимия и подразделение на групата „Тата“, реши да навлезе сериозно в търговията със семена хибриди, както и в производството на генно модифициран памук [9].

Индия може да задоволи сама нуждите си от храни чрез прилагане на биотехнологии в производството им [10], твърдят американските рупори. Толкова ли е просто? Според доклада „Международна оценка на земеделските науки и технологии за развитието“ (IAASTD), публикуван от агенциите на ООН през април 2008 г., поне 400 учени се съмняват в това.

Докладът бие тревога срещу сегашната индустриална система на земеделското производство: Години наред агрономията беше съсредоточена главно върху разпространението на технологии с цел нарастване на продуктивността при експлоатацията; като пазарът и разработените от държавата институционални механизми [стимулираха] приемането на новите технологии. Общият модел се състоеше в постоянно обновяване, намаляване на цените за производителите и екстернализация на разходите [т.е. разграничаване на разходите и прехвърляне на част от тях извън производството – бел. пр.] [11].

Впечатляващите резултати, постигнати в областта на производството, бяха за сметка на социалното равноправие, на способността на местните общности да овладеят уменията и културата и на крайното изтощаване на околната среда. Докладът изразява сериозни резерви относно чисто техническите решения и задава въпроса за полезността на реколтите ГМО, подчертавайки потенциалната им опасност. Нищо чудно, че САЩ демонстрираха несъгласие с тези решения.

Може да се помисли, че сегашната световна криза ще направи правителството в Ню Делхи по-резервирано по отношение на американските аргументи. Но както показва регионалната среща на Световния икономически форум от Давос, състояла се в Индия през ноември 2009 г., ръководителите на страната са по-увлечени отвсякога от публично-частни партньорства. Те приканиха чуждите инвеститори да се включат, като се ангажираха да либерализират още повече икономиката си.

Освен това можеше да се надяваме, че хубавите обещания на президента Барак Обама за реални промени във външната политика на САЩ ще се отнасят и за частта ѝ, касаеща земеделието. Държавният секретар Хилари Клинтън наблегна на земеделието, а с назначаването начело на агенцията USAID на Раджив Шах (доказал способностите си както в американското Министерство на земеделието, така и във фондацията „Бил и Мелинда Гейтс“, където отдели особено внимание на ГМО) ще се отдаде още по-голямо значение на генното инженерство за „развитието“ на бедните страни.

Все пак гигантите на хранително-вкусовата промишленост начело с „Монсанто“ не предвидиха надигането на общественото мнение срещу генно модифицирания патладжан. Преди да вземе решение за мораториум, министър Рамеш проведе множество срещи с обществеността. Той изслуша всички аргументи, включително и тези на дребните производители – които са най-застрашени – и дискусиите бяха отразени широко от медиите. В съобщението си за пресата на 9 февруари 2010 г. той говори за прозрачност, размисъл и най-вече за предпазливост в избора, който предстои. Няма ясен консенсус в самата научна общност, съществува силна съпротива в правителствата на различните щати, ръководителите на гражданското общество поставят все повече сериозни въпроси, без да получат задоволителни отговори, общественото мнение изразява ясно, че отхвърля патладжана Bt (…) и нищо не налага спешното му пускане на пазара. Ето защо мой дълг е да проявя предпазливост и да наложа мораториум [12].

LE MONDE DIPLOMATIQUE

Превод Вера Генова


В книгитеL’INDE ET L’ASIE. Nouveaux équilibres, nouvel ordre mondial (Индия и Азия. Ново разпределение на силите, нов световен ред), под редакцията на Jean-Luc Racine.
CNRS Editions, Paris, 2009, 212 стр., 25 евро.
„Индия се върна в Азия.“ С това географски изненадващо, но геополитически доказано твърдение Жан-Люк Расин започва книгата си, която позволява да се разберат промените в този регион на света. Бурното развитие на Индия променя не само световните икономически отношения; то преобръща историческите връзки между азиатските нации, както и начина, по който западните страни могат да разглеждат отношенията си с Азия. Творбата хвърля светлина върху редица въпроси. Най-напред върху историята и главно върху отношението на индийските интелектуалци към останалите в района от ХIX век насам; после върху икономиката, върху отношенията между Ню Делхи и Пекин, от една страна, Ню Делхи и Токио, от друга. Последната глава анализира бурното развитие на Индия и Китай в по-дългосрочен план и предлага интересни хипотези, например идеята за оригинални пътища за развитие. Макар че можем да съжаляваме, че те се вписват почти единствено в капитализма.
Мартин Бюлар

Бележки под линия

[1] http://www.absp2.cornell.edu

[2] B. V. Mahalakshmi, „Cornell researchers get nod for Bt brinjal trials“, Financial Express, Hyderabad, 25 septembre 2007.

[3] http://www.sathguru.com

[4] http://www.fas.usda.gov

[5] Hubert H. Humphrey, „Food and fiber as a force for freedom“ (Храна и фибри като сила за свобода), доклад пред Сената, Вашингтон, 21 април 1958.

[6] Вж. Bénédicte Manier, „L’eau en Inde, un enjeu social et géopolitique“ (Водата в Индия – социален и геополитически залог), Les blogs du „Diplo“, 1 février 2010.

[7] David C. Mulford, на конференцията „Indo-US economic cooperation : developing a strategy for closer partnership“ (Индо-американско икономическо сътрудничество: развитие на стратегия за по-близко партньорство), Ню Делхи, 6 март 2007.

[8] Jeffrey Smith, „Obama’s team includes dangerous biotech „Yes Men“ (Екипът на Обама включва опасни „йесмен“-биотехнолози), Huffington Post, 30 ноември 2008.

[9] Yassir A. Pitalwalla, „Rallis plans foray into seeds business“ („Ралис“ планира да навлезе в бизнеса със семена), Financial Chronicle, Bombay, 16 март 2009.

[10] Sourav Mishra, Abhishek Shankar, „GM crops can meet India’s food, biofuel needs“ (Генно модифицирани култури може да задоволят нуждите на Индия от храна и биогориво), Reuters India, 25 февруари 2008.

[11] Доклад IAASTD, http://www.agassessment.org

[12] Jairam Ramesh, „Decision on Bt-Brinjal“ (Решението за патладжана Bt), 9 февруари 2010, http://moef.nic.in

ГМ (генетично манипулирани) мишки и ГМ кози ще произвеждат “човешко” мляко


По материали от Свободная пресса и NEWSru

В края на май 2010г. на света ще се появят кози, които ще произвеждат „човешко” мляко. Животните са продукт на генното инженерство по руско-белоруския съвместен проект „БелРосТрансген.”

В края на месец май седем кози ще имат потомство и тогава ще се появи и ГМ мляко. Разбира се, това ще бъде козе мляко, наречено човешко, заради съдържанието на белтъка лактоферин, който се съдържа в женското мляко и  който се използва от човешкия организъм за развитието на имунната система.

«Може вредата от ГМ-храна да не е доказана, но не е доказана и полза – споделя на кореспондента на «СП» ръководителят на департамента по продоволствените ресурси в гр. Москва – Александър Бабурин. – Аз бих задал на всички радетели на ГМО един прост въпрос: ще дадат ли те, генетично манипулирана храна на своето дете? Аз никога и за нищо на света не бих го направил.»

Тези кози са най-скъпите в света за дадения момент. За изработката на «човешкото мляко» са избрани именно тези животни, а не крави, тъй като козето мляко не предизвиква алергии.

Руските учени преминаха към създаването на ГМ кози, след като създадоха по-рано през есента 2009г.  ГМ мишки, произвеждащи мляко с лактоферин.

Всяка мишка е струвала 3000 долара. Мишките са били доени със специално създаден апарат, когато са имали потомство.

Учените са се трудили по създаването на ГМ животни в секретна ферма в Шаховски район на Подмосковието..

Активисти блокираха внос на ГМО царевица в Кения

dnevnik.bg, 9 апр 2010

Внос на 40 000 тона генетично модифицирана царевица беше възпрепятстван от екоактивисти в Кения, предаде Би Би Си. Природозащитниците блокирали пристанището в Момбаса поради опасения, че партидата от Южна Африка не е била достатъчно добре проверена и че може да доведе до замърсяване на местните почви с генно модифицирани организми (ГМО).

Товарът съдържал четири сорта модифицирана царевица, три от които били разработени от американската корпорация „Монсанто“.

Според представител на организация, опазваща биоразнообразието в Африка, кенийското правителство не е уведомило гражданите за решението да се внася модифицирана царевица. През тази година обаче основна част от износа на ГМО култури от Южна Африка, която е водещ производител на генно модифицирани храни на Черния континент, е предназначена за Кения, допълва „Ройтерс“.

Много африкански са подложени на натиск да отглеждат генно модифицирани зърнени култури, за да се борят с глада и недохранването. Засега обаче няколко страни като Замбия и Зимбабве са забранили официално вноса на ГМО продукти поради риска за здравето на хората и животните.

Полша възрази срещу разрешението за отглеждане на генно-модифицираните картофи „Амфлора”

28 март 2010

Полското министерство на земеделието и развитието на селските райони съобщи, че министърът на земеделието Марек Савицки е изпратил нота до европейския комисар по земеделие Дачиан Чолош, с която възразява срещу приложената от Европейската комисия (ЕК) процедура от 2 март т.г., с която се одобри употребата на няколко нови генетично модифицирани продукта и се разреши отглеждането с комерсиална цел на генетично модифицирания картоф „Амфлора”, както и производството от него на нишесте за индустриални нужди.

Процедурата по издаване на разрешение на картофа „Амфлора” в общността е стартирала през 2005 г. със заявление, подадено от немската компания BASF, чрез съответния компетентен орган на Великобритания. По време на срещата на Съвета на министрите на земеделието на 16 юли 2007г. не е било постигнато квалифицирано мнозинство за одобрение и Комисията е била длъжна да преразгледа случая. Оттогава, за повече от 3 години, никаква информация в тази връзка не е била оповестявана публично.

Страните – членки не са били информирани за плановете на Европейския съюз. Министър Савицки възразява срещу факта, че след такъв дълъг период от време, през който са били въведени нови процедури за вземане на решенията и е бил сменен съставът на ЕК, Комисията е оповестила разрешението за отглеждане на генно модифицирания картоф „Амфлора”, без консултация с Европейския парламент.

Министър Савицки протестира и срещу това, че публичното оповестяване на одобрението на нови ГМО продукти е извършено без да бъдат предварително известени страните – членки, което е изискване на Директива 2001/18/ЕО относно съзнателното пускане в околната среда на генетично модифицирани организми.

Полският министър на земеделието заключава, че липсата на становище по случая от Европейския парламент, лишаването на страните – членки от възможността да изкажат своето окончателно мнение и конкретно на Полша, чиято позиция е против разпространението на ГМО, са решаващи фактори, без които процедурата по този конкретен случай на одобрение не може да се счита за изпълнена.

В тази връзка от гражданската инициатива „България – свободна от ГМО“ припомнят, че по време на посещение в България на 3 март, сънародникът на Савицки и настоящ председател на Европейския парламент Йежи Бузек, в контраст с енергичната позиция и действия на своя колега, се обяви против ГМО, но показа пълна липса на политическа воля, заявявайки, че борбата срещу тях не може да бъде спечелена.

За три нови сорта генетично модифицирана царевица, получили „благословията” на Европейската агенция по безопасност на храните (EFSA),  предстои да се произнесе Европейската комисия. Компаниите – производителки са Синджента, Пионер и Монсанто.

Два вида генетично модифицирани култури понастоящем са разрешени за отглеждане на територията на ЕС – царевицата MON 810 на Монсанто и отпреди седмици картофът „Амфлора” на BASF.

Всички останали над 30 вида ГМО продукти са одобрени за употреба в ЕС като храни, съставки на храни и фуражи, но без разрешение за отглеждане.

България има шанса да развива биоземеделие

БНР, 23 март 2010

Пазарите на биопродукти са едни от най-бързо развиващите се пазари в света и това е възможност за България да заеме пазарни ниши с високо качество и високи цени, заявява Веселина Ралчева, председател на българската асоциация „Биопродукти”.

Поради природните си дадености и незамърсената от торове земя, България има шанса да развива биоземеделие, което намира много добър прием на пазарите в света. България запази земята си чиста и от генномодифицирани организми. Засега обаче биофермерите са изправени пред редица трудности, част от които са отражение и на глобалната криза.

България произвежда световноизвестното биологично чисто розово масло, неотменна съставка на всички известни парфюми. Множат се и фермите за отглеждане на лавандула, подправки, билкови чайове, сушени плодове и зеленчуци, житни култури – пшеница, ръж, ядковите плодове орехи и лешници, биологично чист пчелен мед, чието търсене расте. Производството му в Европа е намаляло наполовина вследствие пестицидни замърсявания, което води до заболявания по пчелните семейства.

В света има глад за храни и продукти, отглеждани в екологично чисти райони.

Над 95 процента от произведената българска биологична продукция отива директно в държавите от ЕС, показват данните на българската асоциация „Биопродукти”. Същевременно търсенето й у нас не е голямо. Българите все още предпочитат да купуват предимно земеделски продукти, произведени по традиционния начин, и най-вече по-евтини. Известно е, че цената на земеделската продукция, произведена по биологично чист начин, е с 30 до 50 процента по-висока от тази на продуктите на общото земеделие. Пазарът на екологични култури и продукти в страната е едва 1 процент от пазара на хранителни стоки. Стратегическа цел е до 2013 година да нарасне до 3 процента. Веселина Ралчева, председател на българската асоциация „Биопродукти”, посочва:

„Българските продукти намират много добър пазар в Европа. Почти всичко се изнася. Нямаме проблеми, въпреки че се вземат допълнителни проби от нашата продукция,тъй като изискванията на чуждите пазари са големи. Много добре се приема биологичното розово масло, лавандуловото масло. В момента нямаме непродадени количества. Пазарите на биопродукти са едни от най-бързо развиващите се пазари в света и това е възможност за България да заеме пазарни ниши с високо качество и високи цени. Това са пазари за хора, които имат финансови възможности, които държат на здравето си и могат да си позволят да платят по-голяма цена за български вкусни и екологично чисти продукти.”

Ралчева е собственик на ферма за отглеждане на рози, лавандула и култивирана шипка. Изнася предимно в Германия, Франция, Япония, Швейцария, а малки количества отиват и в САЩ. Работи на договорни начала с утвърдени контрагенти. Като нея успешно произвеждат биопродукти и други фермери. Земеделската земя, използвана за екологично чисто земеделие, не е в големи размери. В България тя е 1 млн. 667 хиляди декара /166 700 ха/, което е малко над 3 на сто от обработваемата земя. Националният план за развитие на биологичното земеделие в България предвижда постепенното й увеличаване до 2013 г. до 8 процента. За Ралчева част от проблемите на биопроизводителите са общи за всички фермери у нас:

„Те са разпокъсаността на земята, неоправени отношения с наследници по отношение на собствеността. Освен това лошата инфраструктура, това че никой не се грижи за полските пътища, липсата на охрана. Всички проблеми, които стоят пред цялото ни земеделие, стоят и пред нас.”

По силата на общата селскостопанска политика на ЕС българските фермери получават европейски субсидии за декар обработваема земя. През 2007 г. – първата година от членството на България в ЕС, директните субсидии бяха 25 процента от размера на плащанията в по-старите държави членки. През 2008 г. нараснаха на 30 процента. Пълният размер на субсидиите българските фермери ще получат едва през 2016 г. Освен това биопроизводителите получават така наречените доплащания за необлагодетелствани райони, тъй като част от тях използват за производството си планинските райони. Към всичко това се добавят и допълнителни субсидии за агроекологични дейности. Малко забавяне на плащанията обаче може да ги доведе до финансов колапс, тъй като банките изискват обслужване на кредитите. А биопроизводителите трябва да платят и рентата на собствениците, чиято земя обработват под аренда. Българските биофермери могат да кандидатстват за европейски субсидии по Програмата за развитие на селските райони на ЕС. Европейската субсидия е 80 процента от сумата на проекта, останалата сума е национални доплащания от българския бюджет. Така например за трайни насаждения като лозя, маслодайна роза през първите 3 години от производството им, през така наречения преходен период, когато разходите са най-големи, а продукцията все още се продава по цените на конвенционалните земеделски култури, субсидията е 505 евро на хектар. За зеленчуковите култури сумата е 483 евро, а за подправки и билки за първия тригодишен период субсидията е 340 евро на хектар обработваема площ.

Екоземеделие е последният ни шанс

Петър Диков
главен архитект на София

в. Стандарт, 27 март 2010

След поредицата тежки погроми върху българското земеделие през последните 65 г. ние безвъзвратно загубихме славата си на страната, която храни европейците с качествени плодове и зеленчуци, руснаците с вкусни консерви, Близкия изток с уникално бяло саламурено сирене. Нещо повече – вече не можем да изхранваме даже намалялото с повече от една пета собствено население.

В момента обаче ние имаме едно-единствено останало стратегическо предимство – прекрасните качества на българската обработваема земя, съчетана с великолепните за земеделие климатични условия.

Но към това следва да добавим и още едно уникално качество, което може би е единственият положителен резултат от разрушаването на българската икономика през последните двадесет години. Ликвидацията на тежката индустрия и практическата липса на модерно земеделие с присъщите му обработки на земята с торове и химикали доведоха преобладаващата част от нивите ни до състоянието на най-чистата екологично земя вероятно в целия Европейски съюз.

Нека направим един непрофесионален анализ на нашите конкуренти в ЕС – а това за плодове и зеленчуци са основно Италия, Испания и Франция, а за зърнени и фуражни култури – Германия, Полша и Румъния. Можем лесно да установим, че битката по цена и количество е предизвестено загубена. За преработени продукти – месни, млечни, консерви и вина конкуренцията е още по-жестока, защото всеки умен земеделец се стреми да продава преработен продукт. А това за разлика от нас западноевропейските земеделци го могат отдавна. И много добре. Тези факти, допълнени с нашите „добре договорени“ квоти за износ в ЕС, както и разградената ни граница за продукцията на нашите преки съседи, които не са членове на ЕС – Турция, Македония и Сърбия, определено предизвестява окончателната кончина на нашите желания земеделието ни да бъде важна част от икономиката ни.

Затова единственият печеливш изход е българското земеделие да постави в основата на стратегията си „зелената точка“ – еко и биопроизводството.

В днешния свят все повече се цени вкусът и екологичността – именно те струват скъпо, а освен това не могат да са масови.

Няма да се впускам в допълнителни разсъждения за доброто отражение върху друг важен отрасъл за България –туризма, за който в днешното време на жестока конкуренция с етикета „еко“ със сигурност ще се продава по-добре. За благотворното влияние върху здравето на българите няма нужда да говорим.

От нас обаче зависи дали ще попилеем поредния уникален шанс пред страната ни и после отново да се тюхкаме колко сме бедни и нещастни. И може ли земеделците, доколкото те са останали у нас, заедно с държавата съвместно да работят, за да го реализират.

Осъществяването на такава стратегия е въпрос на години. Но сега е особено важен момент, понеже въпросът за така наречените ГМО – генномодифицирани организми, по който в обществото се води оживена дискусия, е своеобразен рубикон в направлението „земеделие и екология“. Ако ние започнем да произвеждаме ГМО, едва ли ще сме конкуренти на САЩ, Бразилия или Аржентина в производството на соя, царевица, картофи или други масови ГМО култури, но със сигурност ще зачеркнем екошансовете на българското земеделие. Може би завинаги.

Затова въпросът с ГМО е повече от стратегически, той е въпрос на оцеляване, ключов за много години напред.

Българският интерес е не само да не се разширява, а изрично да се ограничи не само производството, а и употребата на продукти от ГМО в българската селскостопанска продукция. Това пък ще е първата стъпка към емблемата „зелена точка“ на всички български продукти и първата заявка за използване на екошансовете пред българското земеделие. А те са наистина перспективни и прекрасни. И много, много печеливши.

Екопродукцията е единствената сериозна перспектива на българското земеделие .

И трябва да сме изключително внимателни да не я провалим. А можем ли да я използваме е наш проблем. Аз лично мисля, че сме задължени. И като държава, и како граждани. В наша – лична и обща полза.

Община Варна – зона свободна от ГМО

Честито на Варна!!!

в.Черно море, 24 март 2010

Общинският съвет гласува за ограничаване отглеждането на ГМО култури и разпространението на продукти със съдържание на мутанти на територията на Общината Варна.

На 18 март 2010г. в българския парламент беше гласуван Закона за ГМО

Поздрави за всички, които неуморно, честно и безкористно отстояваха до край България да бъде свободна от ГМО!

Без помощта на всеки един от вас, това никога нямаше да се случи!

  • Народните представители приеха оставането на чл. 79 по сега действащото законодателство, с който се забраняват полевите опити, отглеждането с търговска цел и пускането на пазара на изброените български култури – лоза, роза, тютюн, зеленчуци и овощни растения.
  • Чл. 80 се промени, но в момента дори е по-конкретен и ограничителен. Съгласно този член се забранява освобождаването в околната среда и отглеждането на ГМО в защитените територии и Натура 2000 зони, както и на разстояние от 30 км от тях! Приемат се и буферни зони от 7 км. от полета с биологично земеделие и 10 км. от стационарни регистрирани пчелини по смисъла на Закона за пчеларството.
  • Чл. 133 отпадна, но намери приложение в чл.134, койот определя строги санкции при неспазване на условията в чл. 79 и чл. 80. Лицата и организациите, нарушили тези разпоредби, ще търпят санкция от 500 000 до 1 000 000 лева. Освен това вече ще могат да бъдат санкционирани и юридически лица!
  • Вчера парламентът реши продуктите на пазара, съдържащи ГМО, да бъдат обозначавани с два пъти по-големи букви в сравнение с другата част от надписа върху опаковката и с различен цвят и шрифт.

Поздрави и честито!
България е свободна от ГМО!

Честита Нова Година без ГМО!

BNews, 19 март 2010

Бойчо Попов

„Трите месеца борба за каузата „Без ГМО“ бяха особено ценни. Колкото и аргументирани да бяха исканията, властта нямаше да се съобрази, ако не бяха майките, еколозите и останалите протестиращи. Те дадоха и два ценни урока: За обществото – че може, стига да поиска. И за властта – че не може зад гърба на народа!

Да ви кажа чак сега: Честита Нова Година! Бъдете здрави, добри и щастливи и Бог да е винаги с вас! Чак сега ми се отпусна сърцето за тия пожелания, защото на самата Нова 2010 ми беше свито и ми беше тревожно и страшно.. С това ще я запомня – че всички си пожелаваха всичко най-най, а аз пишех за ГМО и биех камбаната навръх празника. Но пък си струваше…“

Това написа късно вчера, 18 март 2010г., регистрирана в интернет форума на „Сега“ българска майка. „Сибила“ има пълното право да бъде щастлива и да празнува. Защото тя е една малка частица от онова, което се роди и разви пред очите ми.

За няколко месеца, тайно от някои, в интернет се роди едно ново, силно и неподкупно гражданско общество. Срещу него бе изправен бизнес от 1.5 милиарда лева на година!

Това гражданско общество направи България различна. Не знам дали осъзнавате, но вчера ние спечелихме една от най-трудните битки в най-новата ни история. Битка, която се водеше няколко месеца упорито, но без отстъпление и без колебания. Майките от форума BG-mamma.com изнесоха най-тежките моменти на плещите си. Те не се умориха да пишат декларации, да четат, слушат и гледат стотици материали за мутантите, да преглеждат евродирективи, да пренаписват предложения, да дават пресконференции. Те правиха мартеници, рисуваха с дечицата си картички, водиха ги със себе си по протестите в най-големия студ.

Не се умориха да протестират. Накрая подпалиха и цялата страна.

Не се отказаха дори, след като разбраха, че Борисов се е срещал с американския посланик Джеймс Уорик, който съвсем недипломатично се изяви като застъпник на ГМО-технологиите, докато в същото време те молеха за среща с премиера, за да предадат чистото си послание. Майки, еколози, биоземеделци не дадоха на заден ход дори след изявлението на толкова висшепоставен европейски политик, като шефа на европарламента Йежи Бузек, който твърдеше, че битката срещу ГМО не може да бъде спечелена.

Слава Богу, оказа се, че Бузек греши. Вчера стана ясно, че малката ни родина постигна успеха на Бузековото отечество Полша.

Оказа се, че всички тези безсънни нощи, присъствия в комисии и разобличаванията в лъжи са си стрували. За тези три месеца тези одухотворени, млади, и не само, хора показаха, че

майчината любов и обичта към Отечеството са велики и никой не може да ги сломи!!!

За тези месеца в българския вариант на „Фейсбук“ има регистрирани 27 групи против ГМО с общо регистрирани над 55 000 члена. За това време в София се проведоха 7 организирани протеста и няколко неформални, спонтанни акции срещу закона.

Ние, в BNews, не изменихме на убежденията си, че трябва да служим преди всичко на обществото. И че освен да информираме, имаме дълг и да формираме обществено мнение. Въпреки че бяхме обвинявани в манипулиране на общественото мнение от някои властници и спекулиране със страха на народа, ние направихме единственото, което имахме право да сторим. За тези 3 месеца на борба в сайта ни има 109 материала с ключова дума „ГМО“.

И въпреки че медиите, които обективно и настоятелно отразяваха събитията около закона, се броят на пръстите на едната ръка, ние не очакваме благодарност. Считам, че това беше нашият дълг и призвание. Също така мисля, че няма защо да благодарим и на премиера Борисов. Той беше длъжен да прекрати това безумие много по-рано.Депутатите също бяха длъжни да свършат съвестно своята работа, а не да превръщат граждани и майки в адвокати. През тези три месеца всички ние им плащахме заплати за нещо, което повечето от тях не заслужаваха.

И накрая, но не по важност: Поклон пред майките, земеделците, еколозите и Зелените!!!

Благодаря на съдбата, че ме срещна с много от вас! И лични благодарности към народните представители, които се вслушаха в разума. Такива имаше не само сред опозицията, а и в редиците на ГЕРБ. Kaто онази дама, която вчера въпросително отправи поглед нагоре, към представителите на неправителстения сектор. И се усмихна уморено, след като видя одобрителните им жестове…

97% от българите казаха „НЕ” на ГМО!

Труд, 16 март 2010

97 % от участвалите в допитване за ГМО на Националния център за изучаване на общественото мнение смятат, че трябва да има забрана за генномодифицирани продукти на територията на страната.

  • Почти 100 % от запитаните поддържат мнението, че България трябва да продължи да отстоява, включително и пред Европейския съюз, съществуващите забрани за отглеждане на ГМО на нейна територия.
  • Общо 80 % от участвалите в изследването са информирани за обсъжданите промени в Закона за генетично модифицираните организми (ГМО), като 14 % следят темата в подробности.
  • 93 % от интервюираните одобряват сега действащата забрана в България да се отглеждат генетично модифицирани тютюн, маслодайна роза, лоза, пшеница, плодове и зеленчуци.

Монасите от Копиловци се обявиха против ГМО

Дарик, 16 март 2010

Против генно-модифицираните организми се обявиха 20-те монаси от братството на старостилците в кюстендилското с. Копиловци. Те са излезли и с декларация, която е публикувана и в интернет.

Монасите твърдят, че човекът няма право да се намесва в генетичния замисъл на своя Творец, а необратимото нарушение на баланса, води до самоубийство на човечеството.

Монасите имат намерение да започнат да се занимават само с биологично земеделие, без торове и препарати на химична основа.

Монасите от Копиловци обработват близо 1000 дка земи в кюстендилското поле.

Разследване на Associated Press: Разкрита е ролята на Monsanto


Гласове, 15 март 2010

Кристофър Ленард

Превод: Славчо Гаврилов

Най-големият производител на посеви патентова гени, инжектирани в близо 95% от соята и 80% от царевицата, отглеждани в САЩ.
Разследването на Associated Press разкри секретните договори, описващи бизнес практиката на Monsanto Co.’s, които обясняват как най-големият производител на посеви в света надхитрява конкуренцията, контролирайки малки компании за семена и защитавайки доминиращата си позиция в мултимилиардния пазар за генномодифицирани култури.

След преглед на няколко лицензионни споразумения на Monsanto и редица интервюта с участници от посевната индустрия в селското стопанство и правни експерти стана ясно, че освен патентованите гени на Mosanto, които се инжектират в близо 95% от соята и 80% от царевицата в САЩ, компанията също така използва своя широк обхват за да контролира възможностите за разпространение на продуктите на нови биотехнологични фирми.

Намаляващата конкуренция в бизнеса с посеви би довела до ценови върхове, които да засегнат препитанието на всяко семейство. Това е така, защото корнфлейксът, с който закусихте, содата, която пихте на обяд, и говеждото рагу, което ядохте за вечеря, най-вероятно са произведени с посеви, отглеждани с патентованите гени на Monsanto.

Методите на Monsanto са описани в редица конфиденциални търговски лицензионни споразумения, придобити от Associated Press. Договорите, дълги 30 страници, включват основните условия за продажба на модифицирани посеви, устойчиви на хербицида Roundup на Mosanto, както и по-къси допълнителни споразумения, третиращи нови специфични моменти, облагодетелстващи Mosanto, както и съдържащи други поправки на договорни клаузи.

Компанията е използвала споразуменията като средство за разпространение на своята технология – давайки правото на около 200 по-малки компании да инжектират гени на Mosanto в своите реколти от царевица и соя. Но Associated Press откри, че правото на достъп до гените на Mosanto си има както своята цена, така и много ограничения.

Например една от договорните клаузи забранява на независимите компании да отглеждат растения, които съдържат едновременно гени на Mosanto и на негови конкуренти, освен ако Mosanto не даде писмено разрешение – това дава възможност на Mosanto ефективно да попречи на конкурентите си да прилагат своите патентовани технологии върху по-голямата част от американските посеви, които вече съдържат гени на Mosanto.

Бизнес стратегиите на Mosanto и лицензионните споразумения се разследват от американското Министерство на правосъдието и от главните прокурори в поне два щата, които се опитват да определят дали практиките нарушават американските антитръстови закони. Тези практики са също така и в основата на гражданските антитръстови дела, започнати срещу Mosanto от нейните конкуренти – включително делото, започнало през 2004 г. от Syngenta AG, което бе приключено със споразумение и последващо обжалване, депозирано това лято от DuPont в отговор на съдебния процес Monsanto.

Селскостопанският гигант, чиято централа се намира в покрайнините на Сейнт Луис, заяви, че не е направил нищо нередно.

„Не вярваме, че ще има полза от изявления относно нашите лицензионни споразумения или клаузите, включени в тях”, каза Лий Куорълс, говорител на Monsanto. Той заяви, че няма да коментира многото специфични клаузи в споразуменията, защото те са конфиденцилни и са обект на течащо обжалване.

„Нашият подход при лицензирането на много компании е насочен към засилване на конкуренцията и позволи на буквално стотици компании, включително и на нашите главни конкуренти, да предложат хиляди нови видове посеви на фермерите”, допълва той.

Не може да се отрече ползата за фермерите от технологията на Monsanto, но някои от нейните основни конкуренти и по-малки фирми за семена обвиняват компанията, че използва груби тактики, за да засили контрола си.

„Смятаме, че Monsanto контролира около 90% от генномодифицираните посеви. Степента на контрол е невероятна”, казва Нийл Харл, агроикономист от Университета в Айова, който от десетилетия изучава посевна индустрия. „Резултатът е, че контролът на Monsanto се засилва, и й дава възможност за дългосрочно увеличаване на цените. Ние станахме свидетели на това през последните пет години, а краят не се вижда”.

Под въпрос е колко власт може да има една компания над посевите – основата на предлагането на храна в световен мащаб. Без силна конкуренция Monsanto би могла да повиши цените на посевите колкото си иска, което би довело до повишаване на цените на всичко – от фуража за животните до пшеничния хляб и сладките.

Цената на посевите вече се покачва. Миналата година Monsanto повиши цените на някои царевични посеви с 25%, като допълнително 7-процентно повишение в цените на царевичните семена е планирано за 2010 г. Цената на соята на Monsanto се повиши с 28% през изминалата година и ще се задържи така или ще нарастне с още 6% през 2010 г., заяви говорителката Кели Пауърс.

Широката употреба на лицензионни споразумения превърна биотехнологичните патенти на Monsanto в едни от най-високо използваните и най-бързо разпространяващи се технологии в историята на селското стопанство. В наши дни, когато фермерите купуват семена с неясни брандове като AgVenture или M-Pride Genetics, те всъщност плащат за лицензирани продукти на Monsanto.

Една от многото клаузи в лицензионните споразумения е забраната за комбиниране на гени – или „скупчване” на селскостопански жаргон, която засилва властта на Monsanto.

Една договорна клауза най-вероятно е помогнала на Monsanto да купи 24 независими компании за семена от целия селскостопански регион през последните няколко години: това споразумение гласи, че ако по-малка компания смени собствениците си, нейният инвентар, включващ технологии на Monsanto, „ще бъде незабавно унищожен”.

Въпреки това Куорълс каза в неделя, че не е запознат с това старо споразумение, придобито от Associated Press, но заяви: „Доколкото разбирам, Monsanto във всички свои договори включва клаузи, които позволяват на компаниите да разпродават своя инвентар при смяна на собствениците, а не клаузи, които принуждават фирмите да унищожават незабавно собствеността си”.

Друга договорна клауза от началото на десетилетието – отнасяща се за отстъпките – също помага за обясняването на бързия растеж на Monsanto при въвеждането на нови продукти на пазара.

Един договор дава на независима компания голяма отстъпка, ако компанията гарантира, че продуктите на Monsanto ще представляват 70% от общия им инвентар за добив на царевични посеви. В делото от 2004 г. Syngenta нарече тези отстъпки част от „кампанията за унищожаване на земята” на Monsanto, насочена към изваждане от пазара на новите технологии на Syngenta.

Куорълс заяви, че отстъпките са били използвани за привличане на компании за семена, които да разпространяват продуктите на Monsanto, когато технологията е била нова и фермерите все още не са я използвали. Сега, когато продуктите са широко разпространени, Monsanto преустанови отстъпките, заяви говорителят.

Договорите на Monsanto, прегледани от Associated Press, забраняват на компаниите за посеви да оспорват договорните условия, като Monsanto има правото да отмени сделките и да извади от експлоатация оборудването, ако бъдат нарушени клаузите за конфиденциалност.

Томас Терал, главен изпълнителен директор на Terral Seed от Луизиана, каза, че наскоро е отказал да подпише договор с Monsanto, тъй като той би ограничил прекалено много бизнеса му. Но Terral отказа да предостави неподписания договор на Associated Press и дори да дискутира съдържанието му, тъй като се страхуваше, че Monsanto ще отвърне на удара и ще обезсили останалите му споразумения.

„Щях да бъда толкова ограничен в това, което можех да правя, че фактически нямаше да имам стойност, казва той. Единствените, за които щях да имам стойност, са онези от Monsanto – щях да продължа да им плащам милиони под формата на такси”.

Независимите компании, произвеждащи посеви, биха могли да прекратят договорите с Monsanto и да се върнат към продажбата на обикновени семена, но те казват, че това би било финансова катастрофа за тях. Генът на Monsanto Roundup Ready се превърна в стандарт за индустрията през последното десетилетие и малките компании се страхуват, че ще загубят клиентите си, ако се откажат от договорите. Също така да се заличат гените на Monsanto в прдуктовата линия на отделната компания за посеви може да отнеме години развъждане и инвестиции, така че отказването от гените би излязло скъпо.

Monsanto признават, че адвокати от американското министерство на правосъдието търсят документи и разпитват служители на компанията за прилаганите маркетингови практики. От Министерството на правосъдието отказват да коментират.

Говорител на главния прокурор в Айова Том Милър каза, че отделът проучва възможни нарушения на антитръстовото законодателство. В допълнение към това два източника, запознати с разследването в Тексас, съобщиха, че в офиса на главния прокурор Грег Абът разследват същия проблем. Щатите имат властта да прилагат антитръстовия закон, а главните прокурори често са замесени в подобни случаи.

Президентът и главен изпълнителен директор на Monsanto, Хю Грант, каза на инвестиционни анализатори по време на конференция тази есен, че повишаването на цените е оправдано от повишаването на производителността, което фермерите отчитат при използването на семената на компанията. Фермерите и собствениците на компании за семена признават, че технологията на Monsanto e увеличила добивите и печалбите, спестявайки на фермерите времето, което преди са изразходвали за засяване, и парите, използвани за пестициди.

Но въпреки това фермерите трудно преглъщат сегашните високи цени.

„Чувствам се така, сякаш съм пострадал от лоши метеорологични условия и реколтата е била слаба. Това означава, че съм реализирал по-нисък краен резултат, казва Маркъс Рейнк, производител на царевица и соя от Concordia, Mo., който поема семейната ферма през 1965 г. Те таксуват просто защото могат да го правят и нямат проблем с това. А ние, фермерите, само се оплакваме, поклащаме глава и продължаваме по същия начин”.

Всяко дело на Министерството на правосъдието срещу Monsanto може да подготви почвата за ново балансиране на правата на компаниите за контрол върху патентованите им продукти, докато защитава правата на фирмите за свободна и открита конкуренция, казва Кевин Аркит, бивш директор на бюрото за конкуренция към Федералната комисия за търговия, а сега – адвокат, занимаващ се с антитръстово право в Simpson Thacher & Bartlett LLP в Ню Йорк.

„Това са много интересни въпроси, и то не само за компаниите, но и за Министерството на правосъдието, казва Аркит. Те засягат области, където има неясноти в закона, а резултатът ще засегне както правата на потребителите, така и правителствената политика”.

И други компании за посеви са последвали примера на Monsanto, включвайки ограничителни клаузи в лицензионните си споразумения, но техните продукти обхващат по-малки сегменти от американския пазар на посеви. Генът на Monsanto Roundup Ready, от друга страна, се прилага за толкова широка гама семена, че лицензионните й споразумения могат да окажат съществено влияние върху поведение на участниците на пазара на посевите.

Преди 12 години дейността на Monsanto обхващаше само една пазарна ниша в бизнеса с посеви. Компанията се издигна благодарение на иновациите, разработени от нейните учени, и на агресивното използване на патентното законодателство от нейните адвокати.

Началото бе поставено от науката, когато през 1996 г. Monsanto представи първата в света реколта от генномодифицирана соя. Растенията, съдържащи гените Roundup Ready, са устойчиви на хербициди и позволяват на фермерите да пръскат Roundup, когато си поискат, вместо да чакат, докато соята е достатъчно пораснала, за да издържи на химикалите.

Компанията скоро реализира и други генномодифицирани семена – царевични растения, които произвеждат естествен пестицид за отблъскване на вредители. И въпреки че Monsanto разполагаше с хитови продукти, все още не бе затвърдила положението си в посевната индустрия, състояща се от стотици компании, снабдяващи фермерите.

В този момент навлязоха и правните иновации, когато Monsanto се нареди сред първите, които патентоваха гените си и придобиха правото да осъществяват контрол върху употребата им. Този контрол доведе до разпространяване на технологията чрез лицензионни споразумения и изграждане на пазара на тази основа.

През седемдесетте години частните университети разработиха нова технология за царевични и соеви семена, която позволяваше на посевите да растат здрави и да издържат на пестициди. Малките компании за посеви придобиваха технологията евтино и можеха без ограничения да смесват гени, за да отглеждат по-добри семена. Но споразуменията дадоха контрол на Monsanto върху комбинирането на няколко биотехнологии в посевите.
Ограниченията засегнаха дори и университетските изследователи.

Роджър Боерма, професор изследовател от Университета в Джорджия, разработва специална реколта соя, която расте добре в югоизточните щати, но настоящото му изследване е обвързано с ограниченията, наложени от Monsanto и конкурентите му.

„Това направи една част от живота ни изключително предизвикателна и трудна”, казва Боерма.

Правилата също така ограничават проучването. Боерма преустановява проучването на нова реколта соеви растения, които съдържат гени на конкурент на Monsanto, когато научава, че гените са неефективни, ако не се използват в комбинация с гените Roundup Ready на Monsanto.
Боерма споделя, че не е обмислял да поиска от Monsanto разрешение за комбиниране на гените й с тези на нейния конкурент.

„Смятам, че смесването на тяхната генна технология с такава на друга компания, вероятно би било проблем за тях”, казва той.

Куорълс посочва, че Monsanto са подписали споразумения с няколко компании, които позволяват на фирмите да комбинират гените си с нейните. След започването на делото от Syngenta например компаниите започнаха съгласувано кръстосано лицензиране.

В същото време правата на патента на Monsanto дават възможност на властите да установят доколко независими са компаниите, използващи технологията, казва Куорълс.

„Моля също така да не забравяте, че като притежатели на интелектуална собственост, сме в правото си да определим кой да има достъп до нашата технология и с каква цел”, заявява той.

Клаузите на Monsanto, изискващи компаниите да унищжават семената, съдържащи гени на Monsanto, ако бъдат закупени от конкуренти, забранява на DuPont и други големи фирми да наддават срещу Monsanto, когато компанията придоби близо две дузини по-малки фирми за посеви през последните пет години, казва Дейвид Бойес – адвокат, представляващ DuPont, който преди това е бил прокурор в антитръстовото дело срещу Microsoft Corp.

Конкурентните оферти на компании като DuPont доста биха оскъпили начинанието на Monsanto по придобиване на по-малките фирми. Но договорните клаузи предпазват от съревнование при наддаване според DuPont.

„Ако независимата компания за посеви загуби своя лиценз и трябва да унищожи семената си, на нея няма да й остане нищо, де факто, за продаване, обяснява Бойес. Договорът изисква от нея да унищожава – да унищожи неща, за които си е платила, ако иска да стане конкурентоспособна. Това е точно вид ограничаване на конкурентния избор, който антитръстовото законодателство обявава за противоправно”.

Някои собственици на независими компании за посеви казват, че се чувстват все по-притиснати с утвърждаване лидерството на Monsanto в индустрията.

„Те имат капитала, имат ресурсите, притежават много компании и купуват още повече. Ние сме малкият град, те са Уолстрийт”, казва Бил Кук, съсобственик в компанията за посеви M-Pride Genetics от Garden City, Mo., който също отказва да обсъжда или да предостави споразуменията. Много е трудно да се съревноваваш в такава конюнктура срещу компании като Monsanto”.

Благой Рагин, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА)

Агенция „Фокус,15 март 2010

„Другото, което искаме, е страната ни да се наложи като туристическа дестинация без генномодифицирани организми (ГМО) – страната на биохраните. Да разберат в света, че България няма ГМО и храните са екологично чисти и на биооснова. Лозунгът ще бъде – България без ГМО, елата в страната без ГМО, каза той.“

Пети, пореден протест срещу ГМО в София

БНТ, 13 март 2010

С възрожденски песни протестиращите призоваха управляващите да спазят обещанията си и да забранят ГМО у нас.

Според протестиращите приетите текстове не налагат мораториум за отглеждане на ГМО извън лабораториите и не забраняват внасянето на хибриди.

Марияна Христова – коалиция “България свободна от  ГМО”: Забраняват ние да си направим сами регистрация оттук, от България с цел пускането на пазара такъв хибрид, но не пречи на влизането и засаждането, дори на центъра на Натура на разрешените вече в ЕС хибриди, които в момента са царевица „Мон 809“ и картофи „Амфлора“.“

Медицински работници също се включиха в протеста и настояха опитите с ГМО в България да останат в лабораториите.

Силвия Абарова – биофизик: „Установените вреди, научно установените са – намаляване на репродуктивността и предизвикване на алергии. Реално няма много научни доказателства, тъй като не се работи умишлено в тази сфера.“

Протестиращите са категорични, че няма да се откажат, докато управляващите не гарантират, че България ще бъде свободна от ГМО.

Текстoве от плакати: „България свободна от ГМО,“ „Не на ГМО,“ „Чиста храна, здрава земя,“ “ГМО – само в лабораториите” „Скъпи братя и сестри, българи! Естественото е божествено! Гласувайте с Божията ръка – за чиста природа и храна! Бог да пази България!“

:: Снимки тук! :: :: Видео тук! ::


EFSA трябва да си възвърне доверието и надеждността

lemonde.fr, 05 март 2010

Одри Карик

превод: hyppolita

Европейската агенция за безопасност на храните EFSA (European Food Safety Authority) разреши отглеждането на генетично модифициран картоф, наречен Амфлора.  Тази инстанция е съставена от около двайсет учени, които разглеждат  подадените от фирми-производителки  заявления  за разрешение за пускане на пазара и отглеждане на ГМО и предоставят преценката си на ЕК. Още от  създаването  на агенцията  през 2002 година,  методите им на работа, както и  независимостта им, се оспорват. Сесил Дюфло, национален секретар на зелените и регионален  отговорник  за Ил дьо Франс на  Europe Ecologie, разобличава  взаимната  обвързаност на членовете на агенцията с биотехнологични фирми-производителки, които пречат на провеждането на независими научни изследвания върху ГМО.

Какви са връзките между членовете на ЕФСА и биотехнологичнитe фирми-производителки?

Оказва се, че между тях има взаимна обвързаност. Например Suzy Renckens – бивша координаторка в отдела за ГМО на Агенцията, премина  на работа към Синджента, един от големите производители на семена, които експериментират с ГМО. Други работят едновременно и в агенцията, и като консултанти на предприятия, свързани с производството на ГМО.  Преливането на кадри от едните  към другите е факт и  предизвиква дълбоки съмнения в независимостта на Агенцията.

Може ли да се вярва на експертизите, провеждани от подобни учени?

Тяхното мнение не е обективно. За тях е трудно да направят независими експертизи по въпросите с ГМО, които често се свеждат до анализ на изследванията, които самите  производители на семена им предоставят. Например Монсанто, американската фирма, която държи 80 % от патентите, забранява продажбата на семена за целите на независимо научно изследване.

Как могат да  бъдат подпомогнати изследванията в страните – членки?

Тъй като независими изследвания по въпросите за ГМО , свързани с   храните, здравето, както и последствията върху околната среда в средносрочен и дългосрочен план не съществуват, наложително е да бъде прилаган принципа на предпазливостта , тоест,  пускането им на пазара, както и отглеждането им, трябва да бъдат забранени. Още повече, че ползата от заместването на класическите култури с ГМО култури и до днес изобщо не е доказана. Необходимо е да се  ускори  процедурата, която задължава учените публично да обявят интересите си в дейности, свързани с групата на фирмите-производителки на ГМО, които имат финансови ползи от заключенията на Агенцията. И последно – комисията трябва да бъде  коренно преустроена спешно, така че  мисиите, с които са натоварени отделните й членове да станат напълно прозрачни. ЕФСА  трябва да си възвърне доверието и надеждността .

Отново повдигнатите съмнения около  ЕФСА означават ли, че Europe Ecologie ще се противопостави още по-решително на  отглеждането  на ГМО в Европа?

Europe Ecologie твърдо и ясно се  се противопоставя  на пускането на пазара на ГМО, докато не бъде проведено прозрачно и независимо научно изследване с траен ефект, тоест необходимо е  по въпросите, свързани със загрижеността от  последствията върху околната среда да бъде даден заден ход. Досега опитите се извършваха направо, без да се държи сметка за последствията и със съзнанието, че дори и да има такива, то ние нямаме начини да им попречим. Това е безотговорно.

Един от страшните проблеми за човечеството е ГМО

Андрей Слабаков

cross-bg, 09 март 2010

Утре ще приемат Закона за ГМО, след 5 години ние ще ядем такива лайна, за които въобще нямаме представа, а ще ме занимавате с някакви цигари. Генните инженери са измислили изроди. Те искат да бъдат дядо Господ. Те ще ми съчетават ягода със сьомга. Има страхотевични проблеми пред човечеството, цигарите са ви проблема. Тук е ад. Никой не знае какво ядат децата ни. Давате ли си сметка колко е опасно това нещо, което не е пробвано върху никого. Просто някаква си фирма с 12 милиарда брутен оборот, с три милиарда печалба плюс още 2 милиарда рушвети, които ги раздават на който им падне…. вие, въобще не знаете за какво става въпрос. Вие знаете ли, че има прасета без ребра, знаете ли за какво става дума. Пушенето е най-безобидният порок, от който правим световен проблем. Вместо нашият президент да се занимава с глупости и да се държи като „ощипана мома на хорото“, че някой нещо бил казал за него, да вземе да направи един референдум за ГМО. Това е проблем на всички. Това не е дали Гошо пуши цигара. Никой не знае какво ще се случи, това е много по-страшно от атомна бомба защото ще бъде със закъснител. Като почнат децата ни да се раждат с по 6 крака и да приличат на стоножки, тогава ще разберете, за какво става дума. Използват пушенето да разсейват хората от наистина сериозните проблеми. Обърнете внимание, че започва кампания против тютюнопушенето винаги, когато има много страшни проблеми в света, за да може хората да се разсейват с някакви по-елементарни неща. Този номер е политическа практика. Ако смятате, че Бузек е дошъл в България за друго, а не за ГМО, дълбоко се заблуждавате. Според мен той дойде точно за това. Не знам, колко пари са му дали. Аз лично подозирам ЕС в нечовешка корупция, каквато ние в България няма да стигнем никога. Аз лично се съмнявам, че искат да се преборят с глада на планетата Земя. Аз мисля, че те вярват че ще имат малки градинки, където ще отглеждат не ГМО, с които да хранят своите дечица. Слава богу това не може да се случи и ако не техните дечица, техните внуци ще се превърнат в гнусни чудовища. Още в Студената война правеха бункери, ние ще стоим под земята, нека да умрат всички простосмъртни. Прекалено сме лековерни според мен. Не разбирам защо нашите политици при положение, че ние сме една абсолютно суверенна държава, не започне да взима сама решение. Знам, че по-големият брат, както преди беше СССР, сега САЩ или ЕС ще ни казва – прави 1, прави 2. Аз искам да живея в нормална суверенна държава, където сами взимаме решения.

Надявам се, че Борисов ще спази обещанието ГМО да остане в лабораториите и много искам учените, които го създават да го изпробват върху себе си, както са правили едно време учените в целия свят. Хайде, ако обичат учените на България, които смятат, че ГМО е много полезно да хранят себе си и своите деца в една малка затворена лаборатория да видим какво ще им се случи поне за 50, 100 години.

Обществото трябва да се вдигне като юмрук, да отиде пред парламента и да обясни, че ГМО не трябва да го има.

Президентът има само декоративни функции, не може за 8 години мандат един референдум да не си направил при положение, че в България има хиляди проблеми. НАТО, ЕС, АЕЦ „Белене“ – има десетки проблеми те ми се занимават какво бил казал за Гошо или за Пешо или за Драган и хората се занимават с простотии. Аз такова нещо не съм виждал, нашите политици са абсолютно тежки провинциалисти, на които мястото им не е да управляват България. Или трябва да решават проблемите на България, или да отидат за загърлят картофи. Аз съм изключително възмутен, ще занимаваме кой какво бил казал, може ли това да са проблемите на България.

Всяка държава има право сама да взима решения, както в 2/3 от ЕС се пуши на обществени места, така всяка държава сама решава за себе си и въпросът с ГМО. Не може да идват някакви емисари от ЕС да казват Ти прави това и ние да казваме „ами, добре“. Има демокрация в Швейцария се правят референдуми за всичко. Един от по последните референдуми беше, дали кравите на Швейцария могат да ходят по голяма нужда в обществените градинки. Хората от Швейцария казаха – да, това е нашият символ. Ето това е директна демокрация защото ние сме ги избрали тези хора, а не те сами да си решават. Искам никой да няма имунитет и да мога да го отзова, така се правят нещата.

ГМО е най-голямата грешка на човечеството

в. Струма, 9 март 2010

Инж. ИЛИЯ ЦОЛОВ*, eксперт в Национален браншови пчеларски съюз

– Инж. Цолов, знаят ли хората у нас достатъчно за ГМО?

– Генетично модифицираните организми (ГМО) са много по-страшни, отколкото си представяме. Поради липса на информация за огромните опасности, които крият ГМО, хората гледат на тях някак с пренебрежение и безразличие. Когато се говори за ГМО, хората не знаят за какво точно става дума, но като чуят радиоактивност, всички настръхват.

ГМО се комерсиализират бързо и в широк мащаб, без адекватна оценка и разбиране за тяхното действие и въздействие върху здравето, околната среда и социално-икономическия живот. Независими учени от цял свят предупреждават, че каквито и грешки да е правило човечеството през своя научен възход, никоя от тях не е толкова опасна, колкото и най-незначителната грешка, допусната при генните манипулации.

– Кое налага да се включат ГМО в нашето земеделие?

– Отговорът е прост, еднозначен и категоричен нищо не налага в нашата земя да се засяват ГМО! Ще посоча само някои от причините:

1.Добивите от ГМО не се увеличават, а се намаляват. В световен мащаб 73% от ГМ културите са разработени за хербицидна толерантност, 18% за устойчивост към насекоми, а в 8% са включени и двете характеристики. Само 0,1% от ГМ културите са геннообработени за по-високи добиви.

В началото ГМО дават добри добиви, но след няколко години добивите устойчиво спадат от няколко процента до към 15% (например за соята). За различните ГМ култури спадът е различен, но е факт.

2.Използването на пестициди не намалява, а се увеличава, разходите – също. Толерантните към хербициди ГМ растения позволяват третиране на посевите с мощни химикали, при което се унищожават плевелите, но не и ГМ култури. След време обаче, плевелите развиват резистентност към хербицидите – появяват се така наречените супер плевели. За унищожаването им са необходими още по-силни и още повече хербициди. Всичко това обаче струва пари, а в продукцията има повече отрови, и то от по-силните хербициди. По хранителната верига тези отрови стигат и до трапезата на хората.

3.Цените на ГМО семената и пестицидите за тях непрекъснато се увеличават. По най-нови данни от САЩ от края на 2009г., цените на ГМ семената са се увеличили драстично, в сравнение с органичните и конвенционалните семена. За 25 г. (от 1975 г. до 2000 г.) цената на семена за конвенционална соя са се повишили със скромните 63%. От 2000 г. до днес, цената се е увеличила с 230%. Фермери, които ще отглеждат новата ГМ царевица SmartStax, ще плащат двойно повече, отколкото тези, които отглеждат конвенционалната.

Откакто са въведени ГМ семена на памука, има увеличение от 73$ на 589$. Фермерите, които ще използват през 2010 г. новия пестицид на Монсанто „Раундъп 2“, ще платят 42% повече, отколкото са плащали през 2009 г.

Данните от тази най-нова информация развенчават мита за евтините ГМ растения, за увеличаването на добивите и намаленото използване на пестициди.

– Конкурентни ли са нашите хибриди на ГМ чужди растения?

– В селскостопанските институти у нас има разработени много добри хибриди на всички основни селскостопански култури, подходящи за местните почвено-климатични условия. Защо трябва да пренебрегваме българското пред опасното чуждо?

Царевицата MON810, за която натискът да я внедрим у нас е много голям, отделя токсин за борба с царевичния стъблопробивач, който е голямо бедствие в САЩ, но у нас той не е проблем. Тогава защо трябва да пускаме у нас тази царевица?

Пазарите на Европа са отворени за качествени и безопасни продукти. България е на едно от първите места по биоразнообразие. Нашите местни сортове чушки, домати и други зеленчуци са с неповторим вкус. Ние ще направим непоправима грешка, ако допуснем у нас ГМО, с което ще отровим завинаги цялата земя и природа, вместо да организираме в широки мащаби производство на биологична продукция. Последиците от това могат да бъдат необратими и катастрофални за нашата природа и за нашите деца.

Ще завърша с думите на великия Айнщайн: Земята е опасно място за живеене не заради лошите хора – тях винаги ги е имало, а заради многобройните неми свидетели.

*Инж. Илия Цолов изследва въздействията на ГМО върху природата, работи по внедряване на добрите пчеларски практики у нас

БЪЛГАРСКИЯТ ДАВИД срещу ГМО

БНТ, 04 март 2010

Петокласник от Благоевград събра над 1000 подписа срещу приемането на закона за генно-модифицираните организми. Ученикът е амбициран да направи всичко по силите си, за да запази природата ни чиста. Младият природозащитник ще предаде подписката в Народното събрание.

Давид разбрал за генно-модифицираните организми от телевизията. В интернет се запознал подробно за вредите, които видоизменените организми могат да причинят на природата и сам решил да започне събирането на подписката.

Давид Давидов:
– Защото харесвам да се спазват законите и обичам България да е чиста, екологична и да не се разваля естествената природа.

Въпреки, че е едва в пети клас Давид подробно ни обясни защо се противопоставя на въвеждането на ГМО в България.

Давид Давидов:
– Инжектират вредни вещества в плодовете и зеленчуците, за да растат по-бързо, за да печелят повече пари и да им е по-евтино.

Събирането на подписи не е самоцел, а истинско желание да повлияе на законодателната власт, обясни младият природозащитник.

Давид Давидов:
– Ще отида в София заедно с майка ми, ще ги предадем при първа възможност в Народното събрание на Цецка Цачева, съответно, за да може да ги почете при приемането на закона и това да повлияе по някакъв начин.

Малкият инициатор Давид посреща с усмивка и благодарност всеки нов подпис, събран от минувачите.

ДОЦ. Д-Р ВАСИЛ НИКОЛОВ: КАТЕГОРИЧНО СЪМ ПРОТИВ ГМО

Агенция Сливен, 18 февр 2010

Доц. д-р Васил Николов е изпълнителен директор на Агенцията за селекция и репродукция в животновъдството и преподавател по генетика и селекция в Аграрния университет в град Пловдив.

Пред Агенция Сливен той изрази категоричното си несъгласие с либерализирането на експериментите и производството на генно модифицирани организми (ГМО) у нас:

– Категорично считам, че нямаме абсолютно никаква потребност на този етап да развиваме в нашата страна тази дейност – каза той. – В момента ние трябва да изберем между два алтернативи: или да направим генно модифицирано производство, или да се насочим към биологичното производство. В България, с тези ресурси, които имаме: почви, климат, възможности да се развива туризъм, сравнително малка населеност, да се насочваме към генно модифицирани организма е безсмислено. Изобщо не мога да разбера защо трябва да мислим в тази насока. Според мен категорично трябва да бъде забранено това производство. За жалост, мисля, че то нелегално се прави в нашата страна, специално по отношение на растениевъдството – сортове царевици и т.н. Считам, че това трябва да се ограничи само в рамките на лабораториите, в институтите, и то експериментите дори не трябва да се правят на опитно поле. Скоро в един диспут чух: като прелети пчелата над посевите, какво толкова ще стане. Но тая пчела не само лети, тя и каца върху този посев. Естествено, че после могат да бъдат пренесени полени и така нататък. Така че аз съм върл противник. Още повече, че наистина не виждам смисъл. Ние имаме свръхпроизводство на редица продукти. Освен това: модифицираме някакъв организъм, за да бъде защитен от някакъв хищник, хоботник или друг паразит. Но еволюцията не стои на едно място. Заедно с това, което ние правим, еволюират и вредителите. Така че това просто са пари, хвърлени нахалост.

Преди няколко години участвах в дискусия, където беше преведен един много хубав пример: ако вие влезете в една стая и видите има чаша с нещо, ще я изпиете ли? Няма да я изпиете, без да знаете какво има в нея. Тук изхождаме от същата презумпция: ние не знаем какво е това. И не е съвсем правилна логиката: ами нали никой не е умрял, на никой не е навредил… Първо, това не е така. И второ, нали обратно трябва да се докаже, че това някакъв негативен ефект. Ще ви кажа и още нещо. Ние еволюираме заедно с цялата природа, която е около нас; консумираме това, което е около нас. А в момента ние създаваме комбинации, които по естествен път са невъзможни. Генната модификация – това е хоризонтален пренос на генетична информация, която в природата е забранена. Като пример ще ви дам следното: при чифтосването на магаре с кон се получава нещо, което е безплодно. Ето ви хоризонтален пренос на информация. А ние сега вземаме гени от един вид, пренасяме ги на друг, а там не знаем къде точно ги слагаме, какви точно комбинации ще се получат. Така че и от чисто научна гледна точка за мене това е абсолютно недопустимо.

– Спомням си преди години с каква ирония се присмивахме на Мичурин, точно за хибридите, а сега навлизаме отново в този цикъл. Не е ли така?

– И влизаме на по-високо ниво. Вижте, ако Мичурин, все пак, се е опитвал да прави нещо, което е естествено, нещо по естествен път – да присади ябълка на круша или нещо подобно, ние в момента манипулираме самия геном. А аз съм преподавател по генетика и ми се иска да говоря. Та най-добрата генетика, която е преведена у нас е на американските учени Айала и Кигер. Те превеждат такъв факт: ако вземете ген от човек, маймуна, кашалот и ги смесите, дали няма да се получи нищо. А ние в момента правим точно това. Вземаме ген от един вид и го пренасяме в друг. Защо така? Гените еволюират като блокове, в които са запазени поредица от гени свързани с жизнеспособността и т.н., които се предават в блок, свързан твърд. А ние вземаме някакъв ген от нещо и го пускаме там в генома без да знаем дали няма да разруши точно този геном.

-Това опасно ли е за човека в по-широка перспектива?

-На нашата планетата всичко е насочено към това да се поддържа едно огромно генетично разнообразие. В този план не влиза хоризонталния пренос на гени от един вид на друг. След като в природата това е недопустимо, трябва да се предположи, че на практика не е и необходимо. Аз няма да кажа дали е опасно или не, все още не може да се каже нито едното, нито другото. Бях на един анти ГМО симпозиум в Брюксел и там ни бяха приведени такива примери – плъхове, хранени с генномодифицирана царевица стават по-агресивни. След изнасянето на този факт, ученият е от Англия, на другия ден намира лабораторията си празна. Толкова са силни корпоративните интереси. Няма как такава информация да излезе и се разпространи.

Има примери и от Русия, че пак при хранене с генномодифицирана царевица се намалява силно потентността на животните. Те не могат да се възпроизвеждат. В първо поколение потентността е намалена с 50%, във второ вече не могат да се получат потомци. Трябва ли да правим експеримент сага, за да се установи след едно поколение, че ще бъдем безплодни? Още повече, пак повтарям, няма необходимост от това нещо при съвременния начин на производство.

БНТ , 1 март 2010

Излъчено в „По света и у нас“

Вера Александрова

Доц. Васил Николов:
Пренасянето на гени от един вид на друг разбива бариери, които са градени хилядолетия на тази планета.

Цецка Цачева:
Категорично заявявам и се наемам да бъда гарант за това послание, че няма да допуснем националните ни интереси по отношение запазване на чистотата на природата на България от ГМО да бъде нарушена.

Цачева увери, че промените в закона за ГМО няма да бъдат гласувани, докато учените не дадат категорични доказателства за влиянието на тези организми върху природата и човека.

Цецка Цачева: ГМО зад стените на лабораториите

dnevnik.bg, 1 март 2010

Промените в закона за генетично модифицираните организми няма да бъдат гласувани, докато не бъдат представени категорични научни доказателства дали и как ГМО влияят върху човешкото здраве. Това обяви днес председателят на парламента Цецка Цачева след среща с учени от БАН, Аграрния университет в Пловдив, Университета по хранителни технологии в Пловдив.

На срещата учените и депутатите са се обединили около идеята за продължаване на опитите с ГМО, но в контролируема среда, съобщи БТА. Става дума за лабораторните опит, за които Еврокомисията изиска миналата година от България промени в ГМО-закона на страната, с които той да бъде хармонизиран със съответната евродиректива. Останалите промени, предложени от екоминистерството, бяха негова инициатива и не бяха поискани от Бюрксел – става дума за обсъжданите регламенти за освобождаване на модифицирани култури в природата и търговия с такива продукти, отпадането на категоричните забрани за генетични манипулации на някои растения и намаляването на буферните пояси около защитените зони в страната.

Според 71 % от обществото, рисковете, свързани с ГМО, натежават над евентуалните ползи от тази технология. Това показа изследване на НЦИОМ по темата, поръчано от Цачева и проведено миналата седмица. Само 4 % от запитаните са на противоположното мнение, а 20 процента не се ангжират с категорично становище. Тринайсет на сто заявяват, че минусите и плюсовете следва да се оценяват конкретно за всяко заявление за отглеждане на ГМО-сортове или продажба на такива продукти. Категорично против употребата на ГМО в страната изобщо, в това число и  за научни цели, са 42 на сто от анкетираните.

Разнобой

От Аграрния университет на срещата с председателя на парламента присъства само деканът на факултета по агрономство доц. Божин Божинов, който присъстваше и на много от обсъжданията на проектозакона в парламентарните групи. Преди срещата в отворено писмо до Цецка Цачева негов колега от университета, главен асистент Кирил Стоянов, заяви, че позицията на Божинов не може да се приеме за обща позиция на университета. Повечето колеги тук сме против освобождаването на ГМО в природата и съзнаваме че нашата мисия е да запазим облика на България – като природа и като земеделие, писа преподавателят и добави: „нашата катедра по ботаника и агрометеорология (Аграрен университет, Агрономически факултет) прие становище, коренно различаващо се от становището на доц. Божинов“. Преподавателят посъветва Цачева да назначи анкета по въпроса сред катедрите в агрономическите и биологически факултети и институти в страната. Той е на мнение, че повечето учени биха били против освобождаването на ГМО в природата.

Веселина Ралчева: Правилната политика е България да се насочи към екологично чисто земеделие


Агенция „Фокус,“ 02 март 2010

Росица ГЕОРГИЕВА


За вредите от отглеждането на генетично модифицирани организми (ГМО) в България Агенция „Фокус” разговаря с Веселина Ралчева, представител на Българска асоциация „Биопродукти” и производител на биологична лавандула, рози и култивирани шипки в Панагюрище .

Фокус: Г-жо Ралчева, ако се допусне отглеждането на ГМО, това как би се отразило на биоземеделието в страната?
Веселина Ралчева: По принцип генетично модифицираното земеделието е несъвместимо с биологичното земеделие. Когато бъде намерено малко количество ГМО в пробите на биологична продукция, фермерите веднага губят сертификатите си и не могат да реализират продукцията си като биологична. В същото време ГМО трудно може да бъде изолирано въпреки пространствената изолация и взимането на предохранителни мерки, тъй като чрез пчелите и вятъра се пренасят полените и се заразяват съседни площи. Говори се за буферна зона от 30 км от НАТУРА. Тези 7 км, които бяха гласувани за отстояние от биополета, са една добра защита.

Фокус: Достатъчно ли е това отстояние?
Веселина Ралчева: Като се има предвид в България какъв е контролът и като се има предвид, че и в момента няма лицензирана държавна лаборатория, която да може да прави проби и да издава сертификати за селскостопанска продукция, съдържаща или не ГМО, не може това да бъде достатъчно основание, за да сме спокойни. За нас най-добрият вариант е максимално рестриктивна политика, приемане на старите отстояния от 30 км от НАТУРА, така и защитата на традиционните сортове. За нас правилната политика на България е да се насочи страната към екологично чисто земеделие. Това не е наше виждане, това беше заявено и от самия министър-председател и от министър Дянков. Ако те са искрени в желанието си за зелена България, не може да тръгваме в посока за отглеждане на ГМО у нас.

Фокус: Казахте, че няма лицензирана лаборатория за контрол на продукцията. Кой тогава осъществява контрол за това какво се произвежда
Веселина Ралчева: За храните има, но за продукцията няма такава лаборатория. В момента контрол основно се осъществява върху готовите храни. Резултатите от последните проби от продукти, които бяха оповестени, са доста обезпокоителни. В над 30% от продуктите, в които можеше да се очаква ГМО, се оказа, че има наличие над необходимия процент, без това да е оказано. Но към момента има само изолирани случаи на отглеждане на ГМО в страната, тъй като досега имаше тежките забрани. От тук-нататък, ако се открехне вратата в закона, в България открехната врата се преминава много лесно и то от хората, които имат сериозни финансови възможности.

Фокус: След като няма лаборатория, която да прави проверки, а в магазините има такива продукти, на етикетите на които пише, че са екологично чисти, тогава не се ли стига до някакво разминаване?
Веселина Ралчева: За биологично чистите продукти обикновено се правят сериозни изследвания. Частни лаборатории има- има във Варна, вероятно има и други. Клиентите, които купуват биологично чиста продукция винаги правят проби на продукцията. Но това са предимно чужди клиенти. Парадокс е, че малка част от тази продукция след това се връща в България, но вече като чуждестранен продукт. Но сериозните клиенти, които употребяват биологична продукция, правят сертификати. Дори не разчитат само на сертифициращите органи, винаги се правят и изследвания. Специално за продуктите, които носят марка „био” и имат изписан сертифициращ орган на етикета си, за тях може до голяма степен да се вярва, че наистина са биологично чисти. За масово употребяваните храни това засега не може да бъде сигурно, защото контролът в страната е на много ниско равнище – не само за ГМО. Контролът по отношение на сертифицирането, на етикетирането е много лош. Това се признава и от министъра на земеделието и храните, който твърди, че ще предприеме сериозни мерки в тази посока – въвеждане на Български държавен стандарт, етикетиране на храните, така че всеки да има право на избор какво да консумира.

Фокус: Колко пъти в годината се прави сертифициране за биопродукти?
Веселина Ралчева: За да отглеждаш биологична продукция, трябва да се сертифицираш като биологичен производител, чрез самия процес за отглеждане и производство на биологична продукция. Това става чрез лицензирани сертификационни органи в Европа, има такива и в България. Тези органи трябва да бъдат признати от Министерство на земеделието и храните, но трябва да бъдат признати и в Европа. В момента има 10 сертифициращи организации, но основните сертификационни компании са три. Останалите са по-скоро клонове на известни сертифициращи органи в чужбина, които имат малък брой клиенти. Те следят целия процес на производство – освен редовните, правят се и изненадващи проверки. Дават се консултации и за да стане един производител биологичен производител, трябва да мине три години на преход, през които се следи целият процес, през който производителят се отказва от всякакви химични препарати, спазват се принципите на биологично земеделие в зависимост от вида сертификат, който решава да извади. Там също има различни стандарти и след третата година се получава сертификат за биологичен производител, а преди това е стопанство в преход. След това сертификатът трябва да се поддържа. Отделно от това клиентите, които употребяват биологичната продукция, най-често правят собствени изследвания, за да се убедят, че в продукта няма остатъци от препарати или торове.

Фокус: Различна ли е цената на продукти, произведени в биологично земеделие и с доколко могат да са по-скъпи от продукти, за които няма издаден сертификат за биопродукти?
Веселина Ралчева: Логично е да са по-скъпи тези продукти. При биологичното производство се изисква повече ръчен труд. В повечето случаи добивите намаляват, в същото време пък има разходи за сертификация. Но продуктите, които продаваме в България, не са толкова по-скъпи. Когато продуктите минат през износ и се върнат в страната под формата на обработени продукция, обикновено се оскъпяват повече. Но разликата не е чак толкова голяма. Има потребление на този пазар. Все повече хора, от страните с по-висок стандарт се интересуват какво точно консумират, грижат се за здравето си. България има всички дадености за развитие на биоземеделие. Има много добро съчетание на климат и природа, има всички дадености. България има и завоювано име на страна – производител на екологично чисти, вкусни, висококачествени продукти. На този фон е много непремерен експеримент да загърбваме всичко това, да правим експеримент като се сравняваме с големите мултинационални концерни.

Фокус: Въвеждането на ГМО няма ли да увеличи приходите за производителите, които се занимават с това?
Веселина Ралчева: Икономическият фактор от производството на ГМО е изцяло отрицателен за фермерите, ако бъдат добре информирани. Ползите от ГМО обикновено отиват в компаниите, които държат патентите на генетично модифицираните семена и на съответните пестициди, които се използват. Генетично модифицираните култури не дават собствени семена и всяка година трябва да се купуват семена. Парадокс е, че дори да бъдат заразени съседни полета, има много случаи, при които компаниите са осъдили собственици, че ползват техни семена без патент и без собствениците да са искали да отглеждат ГМО. През последните няколко години има скок в цената на генетично модифицираните семена и на пестицидите, които се използват, тъй като те са изработени за съответния вид ГМО – култура. Най-често определеният вид ГМО – култура е устойчива към определен вид хербициди. Всички плевели загиват и остава само ГМО – културата. Лошото е, че плевелите стават все по-устойчиви и трябва все повече да се използва хербициди. Зърнопроизводителите са направили един икономически анализ, според който с 30% се увеличават разходите, а само с 15% добивите при отглеждането на ГМО, което означава, че има отрицателен икономически ефект.

Фокус: Има ли гаранция, че продукцията, която се внася отвън, е чиста от ГМО?
Веселина Ралчева: Има основно 4 вида генетично модифицирани култури, които се отглеждат в много голям мащаб в света. Това са соя, рапица, памук и царевица. При останалите продукти може да се говори само за експерименти – повече опити, отколкото промишлено производство. От останалите плодове и зеленчуци е малка вероятността да се внася ГМО. По-скоро става въпрос за хибриди.
Нашето активно недоволство не е по Закона за генетично модифицираните организми, въпреки че той е на дневен ред. Ние не трябва да допускаме ГМО в околната среда, защото пуснем ли такива организми, после нямаме право на избор. Няма начин пуснат такъв организъм в природата след това да бъде изтеглен обратно.

Фокус: Не може ли да се направи изчистване от ГМО?
Веселина Ралчева:Изчистване от генетично модифициран организъм може да се постигне, само ако се прави на цялата територия на страната. Да не говорим, че при отглеждането на ГМО почвата се изтощава, намалява добивът от други култури. Междувременно може цял вид – съродсвеник от дадена култура,да изчезне. Генетично модифицираните култури постепенно заемат съседни територии на тези, върху които са засадени. Така ние може да си загубим сортовете или да се намали биоразнообразието. Трудно е на територия, колкото тази на България, да предвидим последиците от отглеждането на ГМО.

Фокус: Провеждат се различни акции, протести срещу разпространението на ГМО. Очаквате ли да бъдете чути?
Веселина Ралчева: Има широко обединение на различни социални групи на обществото срещу отглеждането на ГМО. Малко са хората, които изразяват открито позицията, а повечето принципно са против ГМО, но чакат някой друг да свърши работата или премиренчески казват: няма начин да се преборим, други решават. Но този път нещата излизат извън рамките на сегашните протести. Все по-голямо става обединението на граждански, фермерски и екологични организации. Присъединиха се дори готвачи, Националната организация на потребителите, църквата и много други. Това е много сериозно обединение и се надяваме да бъдем чути.

Фокус: Достатъчно усилия ли се полагат, за да се проведе информационна кампания за ползите и вредите от ГМО, за да може всеки да направи информиран избор?

Веселина Ралчева: В момента ние, над 40 организации от коалицията АнтиГМО в България, сме иззели тази функция. Ние правим много сериозна кампания, информационни материали, интернет-кампания. Последно изпратихме едно писмо до всички общини в България с призив да се обявят за зони – свободни от ГМО. Ще се проведе митинг-концерт пред храм-паметник „Александър Невски” в София и ще продължим нашия натиск, не само докато законът бъде приет в един приемлив за нас вид, но и по-нататък, за да имат хората информиран избор при покупката на храни, да се засили контролът в България, за да знаем какво консумираме.

Г-жа Цачева получи уникална мартеница днес!

1 март 2010

Представители на Инициативен комитет на родители и граждани против ГМО, бяха днес в парламента, за да довнесат още 600 подписи в петицията си, събрани в Плевен, заедно с 1116 подписи, събрани на вчерашния концерт в подкрепа на исканията си.

На срещата те подариха на председателя на Народното събрание, г-жа Цецка Цачева уникална ръчно изработена мартеница с надпис „България чиста от ГМО“ , заедно с картички, рисувани от деца по случай днешния празник.

Представителите на Инициативния комитет оставиха при г-жа Цачева един кашон със специални мартенички за депутатите от ГЕРБ:

Г-жа Цачева обеща, че лично ще се закичи с мартеницата на заседанието в четвъртък и ще раздаде мартеничките на депутатите, за да се закичат и те.

Ще дръзне ли някой от ГЕРБ да не се закичи със специалната мартеница, напомняща за обещанията им, че няма да пипат в Закона за генетично модифицираните организми нищо повече от това, което изисква ЕК от нас и ще опазят ли страната ни чиста от ГМО?

Концерт в София – България е свободна от ГМО!

:: Снимки от концерта в София #1::

:: Снимки от концерта в София #2::

class.bg, 28 февр 2010

Над 500 души са събраха на площад „Александър Невски“ и се обединиха около идеята за свободна от ГМО България, предаде репортер на БГНЕС.

Много от гражданите, дошли на концерта срещу разпространението на ГМО в България са включиха в подписка за приемането на Национална стратегия за развитие на държавната политика и приоритети, с която да се утвърди страната ни като свободна от ГМО. Организаторът на днешната проява е Инициативния комитет на родителите и граждани, регистрирани в интернет портала „bg-mama” и във форума на вестник „Сега“. Според разтревожените майки ГМО унищожава разнообразието в природата и разчленява основите на живота.

Българските майки приветстват развитието на българската наука, но стига ГМО да останат в лабораториите и в добре контролираните опитни полета. Те вярват, че хората с власт в България ще се вслушат в техния глас и няма да осъдят децата им на „мутации и робство, с допускането на ГМО в България“.

Участниците изтъкнаха, че повече от 70% от земята в страната може да бъде сертифицирана за развитието на биоземеделие. В концерта се включиха и Елица Тодорова и Стунджи. Те подкрепят кампанията, тъй като искат българите да се хранят с чисти плодове и зеленчуци, с които се гордее целия свят. В бъдещето на българското земеделие е обработването на възможно повече площи от територията на страната ни, смята певицата. „Не виждам смисъл да се генно-модифицира голямото разнообразие от плодове и зеленчуци, които ни е дала природата“, изтъкна още Елица. На концерта много от гражданите са дошли с плакати, с надписи: „Пощадете земята ни“, „Дайте шанс на децата ни“, „От ГМО днес умират пчелите – утре хората“, „Скок в земеделието – не благодаря!“, както и плакатът, на който екоминистърът Нона Караджова и нейната заместничка Евдокия Манева са изобразени като дилъри на ГМО. По-рано днес представители на гражданските организации са се срещнали с председателя на парламента Цецка Цачева. Биляна Манчева съобщи пред присъстващите на концерта, че Цачева ги е уверила, че ще бъде направен правилен прочит на европейските документи и ще се поеме твърд ангажимент да се заложат в закона исканията на неправителствените организации. Цачева е уверила активистите, че ще следи отблизо развитието на текстовете от закона при разглеждането му в парламентарна зала и че желанието на премиера Бойко Борисов е закона да защита обществения интерес, допълни Димитър Кацов. Той обясни, че Цачева ще проведе срещи с представители на научната общност и ще прегледа резултатите от социологическо проучване по темата, което ще бъде изготвено от НЦИОМ. Гражданските организации се притесняват, че с приетите на второ четене от комисията по околна среда отпадат забраните за полеви опити със значимите за България видове- лоза, маслодайна роза, пшеница, както и, че законопроектът не забранява отглеждането с търговска цел в зоните „Натура 2000“. Те настояват в текста, който ще приеме Народното събрание да се разпише временна забрана за отглеждането на ГМО в България до приключване на процедурата по оценка на рисковете за природата от ГМО в страната. В концерта се включиха и Камелия Тодорова, Христо Караславов, Мартин Костадинов, женски народен хор „Елица”, Влади Въргала, Део и други.

3639 подписа срещу ГМО бяха събрани във Варна за четири дни

Агенция „Фокус“, 28 февр 2010

Петър Дойкински

Варна. Във Варна се провежда Кръгла маса – дискусия на тема “Варна – свободна зона от ГМО” по инициатива на Младежкото обединение на Българската социалистическа партия, предаде репортер на радио „Фокус” – Варна. В нея ще участват учени, лекари, представители на браншови организации, професионални съюзи, граждански сдружения и други. По време на Кръглата маса стана ясно, че само за четири дни в кампанията “Варна – свободна зона от ГМО” са събрани 3639 подписа срещу ГМО. Организаторите на кампанията съобщиха, че за целта са били разположени два пункта, единият от които се намира в централната част на града до спирка „Севастопол”. „Искаме плодородната почва на България да бъде запазена. Искаме България да бъде екологично чиста държава и да се храним с чисти продукти. Нашата цел е да заразим с ентусиазма си и други общини”, заяви Александър Калчев, член на Младежкото обединение на БСП. Той подчерта, че европейските пари по Оперативните програми трябва да бъдат отпускани за екопроизводство и екотуризъм. Калчев допълни, че от младежката организация на партията в Каварна са получили още 96 подписа срещу ГМО. Подписите бяха връчени на председателя на Общински съвет – Варна Борислав Гуцанов, както и на депутата от ПГ на БСП Петър Курумбашев. Гуцанов обеща, че ще запознае Общински съвет – Варна с подписите и лично се подписа, като се обяви против ГМО. От своя страна Курумбашев бе категоричен, че ще връчи подписката на председателя на Народното събрание Цецка Цачева. Организаторите на кампанията “Варна – свободна зона от ГМО” поискаха още Петър Корумбашев да внесе искане в Народното събрание за провеждане на референдум – дали българите искат или не искат ГМО в кухнята си.

Д-р Людмила Емилова, лекар

ГМО са неуспешен експеримент на човечеството

в. Народно Дело
Юлия Георгиева, 26 февр 2010

Д-р Людмила Емилова е известна в България, а и отвъд границите, с програмата си за лечение на голям брой заболявания с методите на алтернативната медицина. Основният подход е плодово-чаеният разтоварващ режим, който в зависимост от нуждите и състоянието на всеки отделен пациент се комбинира и с други природни методи. Точно уважението към природата и използването на нейните ресурси за целебни цели по никакъв начин не кореспондира с така нашумелите през последните години ГМО, които ни заливат от всички страни и за които няма никакви категорични данни точно по какъв начин ще повлияят върху Земята и в частност върху човека.

– Д-р Емилова, доволна ли сте от компромисното решение, което бе взето по отношение на ГМО и смятате ли, че то дава достатъчни гаранции, че поне за някакъв период нещата ще се отложат?
– Вижте, нека не се заблуждаваме, този въпрос има само едно решение – недопускане на генномодифицираните организми на нашата земя. За да се случи това, е необходимо политиците да довършат нещата докрай с мисъл за живота, с мисъл за бъдните поколения. Не мога да коментирам поправките към закона, които дори не са известни.

– Как ще коментирате позициите на отделните партии у нас?
– Тази кауза – „България свободна от ГМО” – е национална, дори бих казала, че каузата е чисто човешка. Тук цветовете и партиите според мен нямат значение.

– Българското правителство се оправда за решението си с ЕС и неговите директиви за освобождаване на ГМО в околната среда…
– Преди повече от 20 години имаше един такъв израз: „Така каза другарят Ленин.” Върви и го намери какво и къде е казал, но мълчиш, защото нямаш право да питаш. Сега гледаме същия филм. Необяснимо е това странно желание на хората, искащи да променят закона въз основа на някаква мъглява директива. Тези хора нямат право да вземат едностранчиви решения, още повече когато тези решения касаят здравето, екологията и икономиката на цял един народ.

– Смятате ли наистина, че тоталната забрана на ГМО реално ще гарантира чистотата на българската природа и продукция?
– Забраната за отглеждане на генномодифицирани организми в България максимално ще запази природата и здравето на хората. Да спрем събитията – не можем, но можем да ограничим щетите. Можем да заявим с нашите действия, а не само на думи, че ние сме хора – мислещи, чувстващи, реагиращи.

– Преди да се вземе последното решение за ГМО, във Варна, Велико Търново, Пловдив, София се състояха протести. Как ще коментирате факта, че тези инициативи не успяха да пожънат успех заради скромната численост на протестиращите? Изобщо българинът вълнува ли се достатъчно от важни теми като ГМО, или просто въпросът все още не е осъзнат от хората?
– Защо мислите, че инициативите нямат успех? Аз мисля, че това, което се случи, е прецедент в новата история на България. Хора от цялата страна се надигнаха и благодарение на самоотвержения им труд България разбра за какво става дума. Мисля, че българинът се събуди от дългия си сън. Вие знаете, че лично премиерът, президентът и председателят на Народното събрание се ангажираха с каузата. Ако това не е успех?

– Вие сте върл противник на ГМО, но имате ли възможност да се включите в медицински инициативи, които да докажат неоспоримо вредността им? Защото в публичното пространство представителите на народа спекулират с това, че нямало било изследвания върху вредите от културите мутанти.
– Първо, искам да ви кажа, че последните години се натрупаха изследвания върху ГМО от учени от целия свят, които ясно показват вредите. Ако е необходимо, ще ви цитирам изследванията и имената на колегите. Нека тези, които казват, че няма такива изследвания, да обяснят ползите за здравето от генномодифицирани храни. Бъдете сигурна, че ако тези продукти бяха полезни, тази индустрия щеше да ги тиражира в целия свят, както ни проглушиха ушите със свинския грип. Но ГМО са неуспешен експеримент на „човешкото” мислене. Човекът със своя ограничен ум не може да дава урок на природата. Когато попитали бащата на молекулярната биология професор Джеймс Уотсън (откривателя на ДНК молекулата) какво мисли за генетично изменените организми, той отговорил: „Ние не можем да играем ролята на Господ.“

– Как ще продължите борбата с ГМО оттук нататък?
– Нека не бързаме. Да видим първо какво ще се случи с гласуването на закона през следващите дни.

– Разбрах, че напоследък сте се срещали с различни представители на властите по въпроса за ГМО. Разкажете за тези срещи, има ли поети ангажименти, какви са впечатленията Ви?
– Готова съм да разговарям и да обсъждам проблема с всеки, който се интересува. Не искам да конкретизирам, за да не правя реклама на някого или да засегна другиго. Има обаче нещо общо – досега не съм срещнала някой, който да е казал: „Аз искам моето семейство да се храни с генномодифицирани храни или ГМО са страхотни, ще отглеждам само генномодифицирани култури в градината си.”

– Разкажете за някои от модифицираните продукти?
– Най-известен е рибодоматът, който е домат с гени от студеноводна риба, които правят зеленчука студоустойчив. В соята има гени от вирус, от почвен бактерий и друго растение. В царевицата също. Сега се работи по преноса на ваксини и лекарства в растенията. Например създаден е банан, който съдържа ваксина срещу хепатит Б. Цялата тази „игра“ с природата не е безопасна. Такива модифицирани храни създават условия за алергии, има данни за токсичност, безплодие, тумори. Неслучайно биохраните са многократно по-скъпи в развитите страни.

Пускането на ГМО е аналогично на радиоактивен облак в атмосферата

Зона БГ, 24 февр 2010

Елена Ганчева

Инж. Илия Цолов e eксперт в Национален браншови пчеларски съюз  и изследва въздействията на ГМО върху природата, работи по внедряване на добрите пчеларски практики у нас

Г-н Цолов, в глобален план споровете около ползите и вредите от генно модифицираните организми са ожесточени. Оценките в обществото са разнопосочни. Наистина ли ГМО са толкова страшни?

Генетично модифицираните организми са много по-страшни, отколкото си представяме. Пускането на ГМО в околната среда е аналогично на пускането на радиоактивен облак в атмосферата. ГМО и радиоактивността в общ план имат някои общи черти – нямат вкус, мирис, не се виждат с просто око, предизвикват мутации, опасни са за живата и нежива природа.

Веднъж пуснати в природата ГМО започват да живеят свой живот и никой не е в състояние да предскаже как ще повлияят на другите растения, на почвата, на равновесието в екосистемите и на биоразнообразието. Има достатъчно индикации, че ГМО могат да разрушат екосистемите и да повлияят негативно на биоразнообразието.

Достатъчно ли са информирани хората у нас за ГМО и за последствията от тяхното внедряване?

ГМО са организми (главно растения), в чиято молекула на наследствеността ДНК, са вкарани гени от други организми, за да се осигури производството на определени, желани белтъци. За разлика от хибридните растения, при които се кръстосват растения от един и същи вид (например един сорт домат с друг сорт домат), при ГМО в ДНК на растението се вкарват гени от съвсем друг вид организми, например от бактерии, животни. ГМО в естествени условия, по еволюционен път е невъзможно да се получат.

Поради липса на информация за огромните опасности, които крият тези организми, хората гледат на тях с пренебрежение и безразличие. Без широко да се информира обществеността, се подготвяше промяна на Закона за ГМО. Натискът е за допускане у нас на генно модифицирана Bt-царевица MON 810. Последиците от това могат да бъдат необратими и катастрофални за нашата природа и за нашите деца.

Как ГМО се разпространяват в природата?

Чрез разпространение на полените от цветовете на ГМО и опрашване на родствените растения. Основните разпространители на полените са насекомите (главно от пчелите) и вятъра. Пчелите разнасят полени в диаметър 5 – 6 км от пчелина и опрашват всички култури. Това води до заразяване на други растения с ГМ полени, които стават също ГМО. Така се замърсяват конвенционалните култури и след време цялата територия става само с ГМ растения. Процесът крие много неизвестни и непредсказуеми опасности за биоразнообразието и за екосистемите.

В такъв случай може ли да се говори за едновременно развитие на конвенционални култури и генно модифицирани култутури?

Това е просто невъзможно. Меко казано, смущаващ е фактът, че в нормативната база на ЕС и в нашия Закон за ГМО има пространни раздели за това как да се отглеждат съвместно ГМО и конвенционални култури, без да се замърсят последните. Има дори таблици с отстояния на ГМО от биологичните култури. Например в Закона за ГМО (Приложение 2) за ГМ рапица е предвидено отстояние 400 м от конвенциалната. Пчелите масово опрашват всичката рапица, а те летят в радиус 2 – 3 км. Това означава, че всяка рапица, която е в обсега на летеж на пчелите ще стане ГМО.

След 13г. отглеждане на ГМО по света са налице доказателства за невъзможността за съвместното съществуване на генетично модифицирани с конвенционални и биоземеделски култури. След време всички култури стават ГМО. Няма безопасни разстояния и е невъзможно съвместното отглеждане на ГМ култури заедно с конвенционални. Буферните зони около земите включени в „Натура 2000”, около площите с биологични култури и около пчелините само ще забавят разпространението на ГМО, но няма да го спрат.

Как стоят нещата с ГМО и пчелите? Има ли изследвания, които доказват вредата от ГМО за живота на пчелите?

Научни изследвания показват, че гените, използвани за модифициране на отделни култури, могат да отидат в други видове и да причинят мутации. Например гени, използвани за модифициране на рапица са се прехвърлили в бактерия, живееща в стомаха на медоносните пчели. Променената бактерия причинява увреждания на пчелите с непредсказуеми последици. Има научни свидетелства, че пчели, консумирали прашец от ГМО, страдат от увреждане на сетивата за миризма.

ГМО се смятат за един от факторите за изчезване на пчелите, така нареченият синдром на разпадане на пчелните колонии. В САЩ за няколко години са изчезнали около 800 000 пчелни семейства, което е една трета от всички пчелни семейства. Проблемът е засегнал почти всички страни по света.

Как стоят нещата с изчезването или намаляването на пчелните семейства у нас?

На този етап сме в начален стадий – има отделни случаи на изчезване на пчелни семейства. Може би една от причините е, че у нас е забранено отглеждането на ГМО. Има сигнали за изчезване на пчелни семейства във Видинско и Ломско, които са близо до границата с Румъния, а там засаждането на ГМО е разрешено. Започне ли засяване на ГМО у нас, това означава ликвидиране най-напред на биологичното земеделие, а с него и на биологичното пчеларство – най-перспективните насоки на развитие на българското селско стопанство.

Какви са рисковете от заразяване на пчелните продукти с ГМО, а оттам и на хората, които ги консумират?

При пчелните продукти генно модифициран е само цветният прашец. Това са полените, които пчелите събират и с тях хранят новите поколения пчели. Цветният прашец се употребява от хората за засилване на имунната система, след тежко боледуване за засилване на организма, при малките деца. Цветен прашец, събиран от ГМ растения е вреден за здравето и не бива да се консумира. Ето как един много полезен продукт, чрез ГМО става вреден за здравето! Понеже цветният прашец в меда е в много малки количества, може да се счита, че медът не е ГМО.

Кой има интерес от въвеждането на ГМО у нас?

При всички случаи българските граждани и българската природа нямат никаква нужда от въвеждането на ГМО у нас. Интерес от разпространението на ГМО у нас имат няколко мултинационални компании, производители на ГМО семена и хербициди, в т.ч. “Монсанто”, “Синжента”, “Дюпон”, “Байер”, “BASF”, “Dow”. С политически и др. средства, мултинационалните компании, производители на ГМО семена и хербициди, упражняват натиск над учени в областта на генното инженерство, над политически дейци и цели правителства, за да осигурят пазари на своите ГМО семена и хербициди.

Кои са лобистите у нас, а и в други страни, за освобождаване на ГМО в околната среда?

Това са парично модифицирани хора. В тази категория се включват:

  • Учени с научни интереси в областта на генното инженерство, подпомагани финансово от мултинационалните компании, производители на ГМО семена и хербициди. Подпомагането става чрез специализации, международно финансиране на проекти и др.;
  • Парично, административно и политически зависими хора на различни ръководни позиции, от които зависи вземането на решения свързани с освобождаването на ГМО в околната среда. По делата им ще ги познаете, като е казано в библията. Огледайте се и вижте кой най-упорито защитава такива промени в нормативната уредба, за да се отвори път за ГМО у нас;
  • Фермери, зарибени от масираната реклама за големите предимства и още по-големите очаквани печалби от засяването на ГМО. Наливат им лимонада в ушите да им шуми и те са омаяни от очакваните лесни и големи печалби. Тези хора имат нужда от достоверна информация за мнимите ползи и изгоди от ГМО, затова как ще станат завинаги зависими от няколкото световни доставчици на семена и хербициди.

Позицията на Аграрен университет – Пловдив – манипулирана!

Кирил Стоянов

24 февр 2010

В сайта agro.bg прочетох с изненада заглавието „Позиция на Аграрен университет – Пловдив относно процедурата на разглеждане на Закон за изменение и допълнение на ЗГМО“, публикувано на 1.02.2010. В действителност, заглавието представлява едноличното мнение на декана на Агрономическия факултет, което смея да твърдя, че не съвпада с общото мнение във факултета. Същият текст е изпратен до Народното събрание като официално становище от името на Агрономическия факултет.

Тъй като и аз работя в Агрономическия факултет, считам за нужно отново да заявя (въпреки че в блога ми ясно личи позицията ми), че съм категорично против либерализацията на ГМО. Както съм писал и по-рано, считам, че мястото на трансгенните организми е единствено в лабораториите. Колкото до становището на декана от името на факултета – не си спомням да сме попитани или поне уведомени, че имаме такова мнение. Напротив – лично аз се подписах в петицията против ГМО. Познавам и много колеги, които направиха същото.

ГМ (генно модифицираните) храни не са безвредни!

в. 24 часа, 23 февр 2010

Ст.н. с. I ст. дбн ГЕОРГИ ТАНЕВ, бивш научен секретар на Института по генетично инженерство и бивш министър на земеделието

Останах потресающо изненадан, че двама предполагаемо високо ерудирани учени с биологическо образование биха могли да сътворят памфлета, публикуван на 17 февруари т.г. във в. „24 часа“.

За да не бъда празнословен, ще дам достъпно и по възможност кратко обяснение на генно модифицираните организми (ГМО).

Генна модификация се извършва, когато в ДНК веригата се добавят или изваждат една или няколко бази. В повечето случаи става добавяне на група бази, които променят част от характеристиките на организма, претърпял тези манипулации, и тези промени се предават по наследство в поколенията.

Върху веригата на ДНК се закачат аминокиселини в строго определен ред, определян от последователността на базите. Така се синтезират протеините. Последователността на аминокиселините определя биологическата активност на съответния протеин и промяната дори само на една от тях може да внесе сериозни промени в свойствата им. Хормоните и ензимите, които регулират и командват процесите в клетките ни, се синтезират по същия начин.

След изкуствено предизвиканите промени се синтезират несвойствени за даден организъм протеини. Пример за синтез на такива „диви“ протеини е болестта „луда крава“, която е резултат от превръщането на тревопасните говеда в месоядни. Така в резултат от неграмотността на фермери и ветеринарни лекари от Англия се постига тотално объркване в биохимията на преживните, водещо до синтезиране на протеините наречени „приони“, които предизвикват болестта.

Първоначалната пълна неизвестност относно опасни ли са или не ГМО бавно, но сигурно се разсейва. Сега със сигурност е известно, че витамин С, произведен от нишесте на ГМ царевица, не се усвоява от човешкия организъм.

Най-последователни и задълбочени изследвания относно влиянието на ГМО върху животни са проведени в Англия от 1994 до 2001г.

Резултатите показват, че те предизвикват алергии, увреждане на органите, висока смъртност при потомството и канцерогенност (б.ред. – рак). Заедно с ГМ царевица животните са поемали и отровата на Bacillus thuringiensis , която се синтезира от самото растение и съвсем не е безвредна за човека. Тези резултати са крити от обществеността след личната намеса на тогавашния премиер Тони Блеър и финансовата интервенция на една от „мултинационалните“ биотехнологични корпорации.

Към всички тези органични проблеми се прибавят и поредица от заробващи зависимости и икономически тегоби.

Тук стои и въпросът каква е нуждата на българското земеделие от ГМО? Те ще разработят ли пустеещите земи, ще върнат ли българските селяни от Испания и Гърция, и ще подобрят ли вкуса на доматите от холандските сортове, които ядем сега?

Освен това заразяването на българските земеделски продукти с ГМ материал значи край на етикетите „еко“ и „био“, както и загуба на голяма част от европейските пазари дори и за розово масло.

Случайно ли, ако влезете в търсачката Google и потърсите „ГМО опасност“, се явяват не повече и не по-малко, а 2 010 000 публикации. Достатъчно ли са ви?

Колкото до примера с доларите и еврото, той е пределно нелеп и едва ли е редно да се коментира, но аз имам един въпрос към вас колеги: Колко пъти нахранихте децата си с каша от долари и евро направени с трансгенен памук?

И накрая имам едно предложение към защитниците на ГМО – да престанат да говорят с поангличанчени латиници, за да могат нормалните хора да разберат, че са подложени на баламосване.

Община Кюстендил- свободна от ГМО

dariknews.bg, 23 февр 2010

Петър Паунов -кмет на община Кюстендил

„Не можем да оскверняваме с ГМО земята завещана ни от предците“

„Не може овощната градина на България да е част от експеримент на сегашни или бъдещи милионери. Изключено е да допуснем земеделието ни да е подвластно на съвременните тенденции за бързо забогатяване“, заяви в интервю за Дарик кметът на община Кюстендил Петър Паунов. Така той мотивира предложението си до Общинския съвет да гласува декларация- „Община Кюстендил- свободна от ГМО“.

„Никои от нас не би си позволил да оскверни земята, която са ни завещали предците, с ГМО“, допълни Паунов. Коментирайки опазването на околната среда, кметът призна като евентуална своя грешка идеята за покриване на част от река Банщица.

В текста на декларацията се казва: „Община Кюстендил поема задължението в прилагането на своите правомощия и организационни права да не отглежда генетично модифицирани организми на своята територия“, както и при отдаването на общински земи под наем да включва в договорите подобна забранителна клауза.

Британски учени заклеймяват използването на деца при експерименти с ГМО храни

17 февр 2009, dailymail.co.uk

Шон Полтер

Деца, в разрез с етичните норми, са били използвани като „опитни мишки“  при експерименти с ГМ ориз ,”феномен” идентичен на медицинските престъпления, извършвани от нацистите в Германия.

Децата, на възраст 6-10 години, са хранени с така наречения „златен ориз,” който е бил генно модифициран, за да съдържа по-високи нива на бета каротин или витамин А.

Оризът е бил разработен  за борба с недостига на вит. А, който води до увреда на зрението, нарушено развитие на мозъка и потискане на имунната система.

Все пак високите нива на консумация също имат вредни, токсични ефекти и причиняват родови дефекти.

Критиците са бесни, че ГМ ориз не е преминал изпитания с животни, с което да се подсигури, че е безвреден за консумация от децата.

Решението да се използват децата е заклеймено като „абсолютно недопустимо” от група от 22 учени – всички критици на ГМ – от Англия и целия свят.

Те заявяват, че това е показателно за ходовете на биотехнологичното лоби, водено от САЩ и биотехнологичните фирми, да заставят хората от цял свят да ядат ГМ храни без щателни проучвания.

Проектът е бил финансиран и проведен от Националния Институт на Здравето на САЩ и е включвал деца от Китай и Америка.

Учените са написали отворени писма до екипа, провеждащ експериментите, осъждайки начина, по който те се провеждат.

Те са написали: ”Пишем Ви, за да изразим нашия шок и категорично осъждане на експериментите, провеждани от нашите колеги, които включват храненето на хора с генетично модифициран „златен ориз.”

В писмото се казва, че „оценката на ориза е била печално неадекватна”

Учените са привели доводи, че има голямо количество доказателства, че ГМ продукция застрашава да отключи генни мутации, които „могат да имат увреждащ здравето ефект, когато с ГМ продукти са хранени животни.”

В писмото се добавя: ”Нашата най-голяма загриженост е, че този ориз, който е създаден да произвежда бета каротен, никога не е бил тестван върху животни.”

Казва се, че има доказателства, че определени химикали, добити от бета каротена са „токсични и причиняват вродени аномалии у плода.”

  • Критици на ГМ експерименти изтъкват, че според кодекса от Нюрнберг деца под 10 годишна възраст  се считат за неправоспособни да дават съгласие за участието в такива експерименти.
  • Те също подчертават, че кодексът изисква, да не се използват хора като опитни мишки,ако учените имат алтернативен експериментален метод.
  • Трето, експериментите върху хора не бива да се провеждат докато не са доказани потенциалните опасности върху животни.

Сред главните  участници в проекта ГМ Златен ориз са биотехнологичната компания Синджента, Фондацията Рокфелер,  благотворителната фондация на Майкрософт – Бил Гейтс.

В протестното писмо срещу ГМО са се подписали Малкълм Хупър, професор емеритус по медицинска химия на Университета Съндърланд, който казва:” Този тип експерименти са плашещи – не може да се използват деца като лабораторни мишки.”

Друг  професор Дейвид Шуберт от Института Салк по биологически изследвания в Сан Диего казва:” Абсолютно неморално е да се дава ГМ ориз на деца без адекватни мерки за безопасност. Все едно да се пусне ново лекарство на пазара без изследване за токсикологичност.”

Други, подписали писмото са проф. Карло Лайферт, директор на Теско Център за Органично земеделие в Университета Нюкясъл и д-р Станли Ивън.

Д-р Ивън от Шотландия, 1999г., е доказал опасни токсични ефекти на ГМ картофи върху мишки.

Д-р Браян Джон ,” Свободен от ГМО Уелс” казва: „Тези безотговорни и опасни опити трябва незабавно да бъдат прекратени и екипът на проекта „златен ориз” трябва да предостави възхвалявания си продукт на пълно и открито изследване  преди да бъде разрешено попадането му в устата на останалите човешки същества.”

Ръководителят на проекта в Организацията златен ориз, д-р Адриан Дъбок, отрича да е бил нарушаван етичния кодекс на Нюрнберг. Той посочва, че хранителните опити са одобрени от независими етични учени.

„На родителите не се предоставяни финансови възнаграждения за участието на техните деца, за да се избегне натискът върху бедните семейства, но децата са възнаграждавани с училищни чанти, химикали и тетрадки за благодарност за участието” казва той.

Д-р Дъбок казва, че 6 000 души по света всеки ден умират поради болести, свързани с имунната система, където дефицитът на вит. А е фактор.

„Златният ориз има същите цветове, които се намират в естествено оцветените  храни от природата и натуралните цветове на околната среда… Не съществува възможност опитите да навредят на участниците.”

Д-р Дъбок сочи, че експериментите с животни не биха помогнали. „Тъй като „златният ориз” е предназначен за хора, опитите с животни няма да отговорят на поставените въпроси,” казва той.

Това изглежда странно, тъй като всяка ГМ храна, която е предназначена за храна на хората,трябва да премине през изпитания с животни,което е задължително изискване на хранителните органи за сигурност в много страни.

ГМО изтощават почвите, фермерите фалират

БНТ, Надя Томова, 16.02.2010

В последните седмици безспорна тема, която привлече общественото внимание са готвените промени в Закона за генетично модифицираните организми. Темата стана пресечна точка между политически решения и активността на гражданското общество. Това беше повод и хората все по-задълбочено да се информират от същността на ГМО и влиянието върху човека и околната среда.

Въпреки, че Законът, който предстои да бъде приет от Парламента, либерализира излизането в природата и отглеждането на генетично модифицирани организми, след среща с притеснени от разпространението на ГМО майки, премиерът Бойко Борисов предложи мораториум върху отглеждането на ГМО.

Бойко Борисов – министър-председател:
„Мисля, че това, което и депутатите на ГЕРБ, и ние като кабинет предложихме за ГМО – първо мораториум за 5 години върху всичко, за да успокоим обществото и тогава това, което Брюксел иска, да се гласува само като промени, мисля, че гарантира 100 % всички, които се страхуват от т.нар. ГМО.“

Няколко дни след предложението на ГЕРБ парламентарната комисия по околна среда прие предложението. По същото време обаче хора от цялата страна излязоха по улиците, за да изразят недоволството си от готвените промени в Закона.

В дългите разяснения, разговори и дискусии хората чуваха от биолози, генетици и експерти различни доводи колко опасни или колко безвредни могат да бъдат генно модифицираните организми. Решихме да ви покажем една различна гледна точка. Надежда Савова е антрополог, специализира в Принстън. Нейната работа е свързана с опознаването на различни култури и обичаи. Тя е видяла на практика какво се случва с бита и икономиката на различни нации, които отглеждат генно модифицирани продукти.

БНТ: „За няколко години земята почва да ражда все по-малко. Защо?“
Надежда Савова – антрополог: „Защото те изсмукват земята по един начин, който не е нормален за едно растение, за да дават толкова много повече добив тези растения – тази пшеница или тази царевица – те изсмукват всичките живителни сокове на земята. Хумоса буквално изчезва от земята и то много бързо – по такъв начин, че той не може да се регенерира – остава една пръст накрая – пясък. И тогава плантациите трябва да се преместят на друго място – и на друго – и на друго, докато не излязат от самата страна, а страната остане с една разрушена икономика и една разрушена социална структура.”

Надежда разказва, че не само производителите на биопродукти са засегнати от безконтролното производството на ГМО, а и фермерите които отглеждат продукти-мутанти.

Надежда Савова – антрополог: „Много от тези фермери – например както са бразилците и в Индия, защото земята им престава да дава, тяхната собствена земя. Някой друг фермер, който чиято земя все още отглежда ГМО още може, но този човек няма да може. Остават бедни и отчаяни – хора, които трябва да намерят някакъв друг начин – обикновено това е емиграция“.

В някои от страните, в които е била Надежда фермерите търсят алтернативен начин да изхранват семействата си и да образоват децата си – рисуват икони, тъкат. Не всички, обаче успяват да превъзмогнат финансовите си загуби и да се преборят с глада.

Надежда Савова: „Имаше огромни масови самоубийства в Индия, за които сигурно сте чули, за съжаление много хора не са. Имено защото фермерите бяха изпаднали до такава степен в дългове – то е робство, че те не можеха да изхранват семействата си – но при тях е въпрос на чест и те не можеха да си позволят да живеят в едно общество, където децата им умират от глад и те не могат да направят нищо. Мексико започна да внася ГМ царевица поради договора си със Щатите – нафта и тази ГМ царевица имаше много по-ниски цени отколкото местното производство на царевица. Проблемът е, че аз живях с фермери, които се оплакваха и аз виждах трагедията им, защото те не могат да продават своята собствена царевица, да не говорим, че това е страна, в която има най-малко 44 вида царевица, регистрирани, тъй като това е мястото от което тя е дошла. Царевицата в Мексико – огромното й разнообразие се изгуби, тези видове вече ги няма защото или посевите на хората се заразяват от ГМ плантации на царевица, или те просто не могат да продават собствената си продукция и в един определен момент се принуждават да работят нещо друга, да мигрират в Америка, за това има толкова много емиграция в Америка“.

Българският земеделски министър Мирослав Найденов пое ангажимент, че следващият понеделник на Съвета на министрите на земеделието от ЕС в Брюксел, страната ни няма да подкрепи вноса на три вида генно модифицирана царевица за фураж в ЕС. Какво още е необходимо според Надежда Савова, за да не се случи и в България това, на което тя е станала свидетел в други държави.

Надежда Савова – антрополог:
„Ако държавата не помогне на малкия и местен производител – да, изхода би бил един и същ, защото и в България може да се получи един дъмпинг на ГМ продукти, така както се получи в Мексико и ние в БГ да си произвеждаме хубави и чисти храна, но да не можем да си ги продаваме. И съвсем скоро нашите собствени градинки бавно и постепенно ще се заразят с ГМ“.

Очевидно реакциите на хората стават все по-остри, освен фермери, майки, срещу ГМО се обединиха екологични организации, професионални готвачи… пчеларите дори заплашиха да оставят кошерите си пред парламента.

Утре на извънредно заседание на комисията за околната среда и водите в българския парламент, предстои да бъде разгледан на второ четене Закона за генетично модифицирани организми.

“Недопустимо е деца и младежи да приемат генномодифицирани храни”

Гео Дундаров

dnesbg.com, 15 февр 2010

При биопродуктите жив организъм, а не химикали унищожават вредителите, зеленчуците се отглеждат върху чиста, здрава и балансирана почва

Гео Дундаров е най-големият производител на биопродукти не само в България, но и в Европа. Фирмата му “Гимел” АД е създадена през 1994 г. с цел масово производство на зеленчуци. От 2000 г. обаче стратегията на дружеството е сменена изцяло и е ориентирана изключително към биопроизводството. В момента биологични краставици, домати и пипер на “Гимел” се изнасят за Германия, Англия, Скандинавските страни, Франция и др. В България продуктите се продават по заявка на големите търговски вериги.

Гео Дундаров е завършил с отличие паралелка “биология” в Националната природо-математическа гимназия в София, също с отличие завършва и магистратура “Билология” в Софийския университет. Баща му – проф. Стефан Дундаров, е вирусолог, член на Нюйоркската академия на науките.
Миналата година Гео Дундаров спечели 15-годишна концесия по новия ловен закон и стопанисва 12 000 хектара в Еленския балкан, където е изградил уникално ловно стопанство. Основната му цел е опазване на природата и увеличаване на дивеча в района.

С мнението на Дундаров продължаваме поредицата по темата за ГМО, която от няколко месеца е много обсъждана в България.

– Г-н Дундаров, какво представлява биоземеделието?
– Това е начин на производство на продукти без прилагането на каквито и да било химично и изкуствено създадени вещества като минерални торове, пестициди, антибиотици, хормони и др.
Работи се по т.нар. биостандарти. Сертификати се издават трудно и бавно. Контролът е много строг и постоянен и се извършва от няколко международни организации.

Биопроизводството се прави в условия, близки до чистата природа преди техническия прогрес. Върху чиста, здрава и балансирана почва се отглеждат растения, като се прилагат естествено добитите в природата продукти и организми.

Например за наторяване се прилага жива гъба, която осигурява азот за биорастенията. При химично производство това става с амониева селитра. За защита се използва жив организъм, който е естествен враг на вредителите и ги унищожава, без да се пръска с химикали.

По този начин растението се оставя да се развива нормално, както го е създала природата. То изхранва своите плодове като натрупва в тях хранителни вещества, витамини, антиоксиданти и огромен брой други биологично активни съединения, задължителни за здравословното хранене на хората.
Този комплекс от естествени елементи поддържа растежа, възстановяването и имунната система, освобождава свободните радикали, отговорни за повечето болести.

Доказано е, че човек, който се храни с биологични храни, е много по-здрав и устойчив от този, който използва химично произведени продукти.

– Какво може да кажете за продуктите, произведени по стандартния химичен начин?
– При химическото производство растенията са “форсирани” да растат насила върху амортизирана и замърсена почва. Те нямат възможност да натрупат всички тези биологично активни вещества. Да не говорим за огромните количества остатъчни пестициди, които чрез храната преминават в организма на хората. Между другото те имат лошото качество да отключват алергии основно при децата. Освен това се задържат в черния дроб и като мастни образувания в тялото. Хората трябва да знаят това особено когато става въпрос за хранене на бебета и деца или при правене на плодово-зеленчукови диети.

– Какво представляват генномодифицираните организми (ГМО) и какво е вашето мнение за дискусията по тази тема, която се води през последните дни в България?
– По отношение на храненето ГМО представляват продуктивни видове растения и животни, при които с човешка интервенция е променен кодът на наследствеността, с цел да се подобрят добивите от тях.
Например месодобивна порода крави след генна промяна дава повече месо (протеини).

– Тук възникват редица въпроси. Новият протеин усвояем и безвреден ли е за човека? Ако сорт пшеница дава голям добив след генна модификация, колко повече изкуствени торове и препарати са нужни за израстването й? Какво става с почвата, която и без това е замърсена и претоварена? Какво става с организма на човека след консумация?
– Това са все въпроси без положителен отговор. Аз мисля, че научно-техническият прогрес не трябва да се отрича. Когато се касае за нови лекарства, разработка на нови източници на енергия, пречистване на замърсители, ГМО  са перспективни посоки за развитие.
Но ако се касае за храна и хранителни продукти, рисковете са прекалено големи. Последствията за здравето са сериозни и вероятно необратими. Давам пример с Америка, където хората с наднормено тегло са изключително много. Това е страна, в която от години се използва ГМО за храна. Всички са дебели и с много болести.
Мисля, че особено при деца и млади хора, употребата на генномодифицирани храни е недопустима!

– Каква е правилната посока?
– За мен, моето семейство, работния ми екип, както и за все по-голяма група хора, посоката е ясно избрана – начин на хранене близо до природата. Лично аз го правя от години. Ефектът е страхотен. Чувствам се здрав, спокоен, без високо кръвно. Бързо се възстановявам от физически и психически натоварвания. Мисля, че много хора могат да си позволят това. Според мен медиите също трябва да се включат в пропагандирането на здравословен начин на живот. Хората трябва да са информирани, за да направят своя избор.

– Какво е положението с биопродуктите на българския пазар?
– За съжаление видовото разнообразие на българския пазар е ограничено. Като традиционни биопроизводители ние предлагаме пресни краставици, домати, пипер. Помагаме и с внос на основни продукти като био-картофи, биоморкови, биолук и др. Има нещо много важно, което хората трябва да знаят. Кореноплодният зеленчук задържа най-много пестициди при нормалното химическо производство. Картофът например съставлява 30 % от необходимата за организма доза зеленчуци за организма. Заедно с моркова се използва за захранване на бебетата. Затова е много важно дали тези зеленчуци са биологични.
Продуктите, които са с нашата марка, са изключително добре подбрани и ние заставаме зад тях с цялата си БИОграфия, каквото е и мотото на фирмата. Нашите зеленчуци са от сериозни производители с традиции в това производство и гаранции за качество. Достъпни са в търговските вериги и осигуряват добра основа за здравословно хранене, особено на децата ни.
Твърдо вярвам в разума и интелекта на българина и в това, че хората у нас ще направят правилния избор по отношение на храната си.

Деца и бебета атакуваха премиера заради ГМО

bnews.bg, 10 февр 2010

Бойчо Попов


Децата на майките от форума „Bg-mamma.com“ изпратиха над 2000 картички на премиера с посланието да запази България чиста от ГМО. Майките и малките деца чакаха за среща в студа пред МС над два часа. Много от тях си тръгнаха, преди най-упоритите от тях да стигнат до стаята на началника на кабинета.

След като майки и граждани от форума „Bg-mamma.com“

от десетина дни безуспешно се опитваха да си уредят среща с премиера Бойко Борисов,

в сряда те решиха да опитат без уговорка да му дадат нарисувани от деца картички с мотото „Чиста природа“. Те донесоха пред Министерски съвет над 2000 картички от цялата страна, надписани собственоръчно с различни пожелания от децата.

Охраната не ги допусна веднага в сградата и се наложи те да чакат на студа над цели 2 часа. Мнозина си тръгнаха, а само най-упоритите успяха да се доберат до стаята на началника на кабинета на Борисов. Там, в очакване на премиера,

бебчетата започнаха да лазят по земята около бюрата в кабинета.

Малко преди три часа майките и децата са били приети от премиера. Пред тях той е обещал в закона да не се променя нищо, освен исканото в писмото от ЕК. И е поискал майките да му го донесат! В него основно се искат две неща – на първо място да се поправят технически грешки и неправилни формулировки заради лош превод. Второто главно искане е да се осигурят две много важни възможности: задължителна консултация с Европейския парламент по отношение на решенията и възможност на Съвета на министрите да приема или отхвърля предложения за одобрения с квалифицирано мнозинство.

Част от посланията са:

„Г-н Премиер, Вие можете да спасите вековно селектираните, безценни, български култури, за да не изчезнат безвъзвратно!”

„Г-н Премиер, Вие можете да спасите нашите поля, нашата българска роза, нашите билки, нашите деца!”

„Г-н Премиер, защитете децата ни и бъдещите поколения! Искаме си най-вкусния домат на света, най-вкусната шопска салата.”

„Г-н Премиер, не позволявайте България да се превърне в опитно поле!”

„Г-н Премиер, искаме си 30-те километра буферна зона! Най-хубавите километри на света!”

Майките и децата решиха да сътворят на място пред входа на Министерски съвет най-голямата картичка в България на място, докато чакат Борисов. Те отправиха пожеланието си към премиера да почувства с цялото си същество силата на посланието. В картичките е нарисуван и написан мъдрият изход от проблема ГМО!

Кампанията е организирана от майките като тяхна последна надежда да предпазят България от необратима грешка. „Ние искаме да запазим нашата екологично чиста земя и нашето традиционно земеделие, вкуса и гена на българските сортове. Искаме пред България да останат отворени всички пътища към европейските пазари. Искаме здравето на нашите деца да е в сигурни ръце!“, се казва в обръщението им към премиера.

Посланието завършва с изразената вяра, че премиерът ще отстои своята цел „Зелена България“ и ще изпълни обещанието си – да промени закона за ГМО само в частта, засягаща работата с ГМО в контролирани условия така, както ЕС иска от страната.

И пчеларите срещу ГМО


bnt.bg, 09.02.2010

Зоя Велинова

И пчеларските организации у нас се обявиха категорично против готвените промени в Закона за генно модифицираните организми, като настояха страната ни да остане свободна от ГМО. Те определят като абсурдна идеята, веднага  след приемането на Закона на второ четене да му се наложи 5 годишен мораториум. Пчеларите  заплашиха, че ако не бъде чут техният глас, ще докарат кошерите си пред парламента.

Според пчеларите природата ще бъде силно застрашена, дори ако генните  мутанти се отглеждат експериментално. Само един участък е достатъчен и  пчелите ще го разширят максимално кацайки от едно растение на друго. В  Америка вече има доказателства, че заради ГМО загиват милони пчелни семейства.

Никола  Мартинов – пчелар, с.Мрамор: „Нема начин да се контролира. Как да ги огранича и да им кажа на пчелите – няма да ходите там, щото има  лошо. Това е невъзможно. Правителството ще направи много голяма грешка ако допусне и най-малката вратичка за вкарването на ГМО в нашата  природа.“

У нас има 9 пчеларски организации. Всички обаче са обединени в едно – че бъдещето на страната ни е в биологичното земеделие, а не в съмнителни, макар и скъпо платени експерименти с ГМО.

Срещу готвените промени се обявиха и преработвателите, и износителите на пчелен мед, според които използването на ГМО ще съсипе износа.

Драгомир Драганов – председател на Асоциацията на преработвателите на мед: „България изнася над 90% от произвеждания пчелен мед. Заради мълвата по приемането на Закон за ГМО в момента наши клиенти изискват сертификат за неналичие на ГМО в българския мед.“

Ганчо Ганев – председател на Български пчеларски съюз: „Ако все пак управляващите приемат такъв закон, ние си запазваме правото да стачкуваме с кошерите пред парламента. Ще пуснем пчелите да „консултират” властимеющите какъв закон да приемат.“

Утре парламентарната комисия по околната среда и водите ще обсъди на второ четене законопроекта за ГМО. Очакват се бурни дебати.

ОБРЪЩЕНИЕ на Пловдивския митрополит Николай относно генно-модифицираните организми (ГМО)


08 февруари 2010, Пловдивска митрополия
Пловдивски митрополит Николай

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е на Пловдивския митрополит Николай към клира и миряните в Пловдивска епархия относно дискусията за генно-модифицираните организми

Обични в Господа братя и сестри,

С известно недоумение следим дискусията от последните дни, дали и доколко следва да се допуска върху българската земеделска земя да бъдат засаждани така наречените генно-модифицирани организми. Недоумението ни идва от факта, че въпреки всички сведения за съмнителния характер на тези лабораторни упражнения и сериозните предупреждения за възможните вреди, които те могат да нанесат върху народа, все пак се намират хора, които с удивително упорство настояват, че страната ни едва ли не на всяка цена трябва да се превърне в опитно поле за тези нечестиви експерименти.

Пловдивската епархийска църква, отдавна е дала своя отговор, доста преди той да бъде поставен в политическия дневен ред и този отговор е категорично „НЕ!” Неотменно условие в Пловдивска митрополия, което църковните настоятелства, разполагащи със земеделски земи, са длъжни да поставят на лицата, заинтересовани да ги обработват е, че се забранява абсолютно засаждането на култури, представляващи генно-модифицирани организми. Това е разпоредба, залегнала в типовите договори на Пловдивска епархия за наем или аренда на църковна земеделска земя и ние нямаме никакво намерение да отстъпваме, независимо от различните виждания на светския законодател.

Едва ли е необходимо човек да има специално богословско образование, за да провиди принципа, който ни дава тази сила и убеденост. Всемилостивият Бог е създал човека по свой образ и подобие. Този човек е съвършен, както е съвършен Творецът му. Бог-Саваот е създал и цялата природа, целия заобикалящ ни свят, с всичко видимо и невидимо в него. Надали ще се намери човек, който многократно в ежедневието си да не е имал случай да се замисли и възхити от съвършенството на Божествения замисъл, от умонепостижимата симбиоза, в която живеят всички творения Божии – от малкото зрънце, попадащо в почвата, през житния клас или вековния дъб, до всички прелестни създания, населяващи земната, водната и въздушната шир. Когато съзерцаваме Божиите творения, не може да не възкликнем с думите на свети пророк и цар Давид: „Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои призведения” (Пс. 103:24).

Нека бъде съвършено ясно, че Православната църква не е противник на научните търсения, когато те са подчинени на добруването на човека и се провеждат с респект към Твореца и Неговото Творение. Нашата Църква никога не си е въобразявала, че може да проповядва научни истини или, че й е работа да се занимава с научни изследвания. Никой в православния свят, никога не е твърдял, че земята е плоска, както и никой в православния свят, никога не се е занимавал с производство на хомункулуси или други нечестиви деяния, скрит под наметалото на „науката”. Впрочем, точно от историята на науката е знайно, че няма велик учен, който в края на житейския си и творчески път да не е бил твърдо убеден, че отвъд всяко обективно знание остава една непознаваема истина, чието име е Бог.

Казва се, че генното инженерство проправяло пътя на медицината и е средство за откриване едва ли не на вечната младост, ако не направо на вечния живот. Църквата винаги е приветствала развитието на медицината, като проява на човешката любов, състрадателност и грижа за ближния. Всеки открит нов лек, намаляващ земните болки и страдания и даващ на човека нови сили и бодрост, за да продължи да се радва на света Божи, е Божие дело и Негов промисъл. Ако се замислим, ще видим, че всички лекарства представляват комбинации от съществуващи в природата елементи. Тоест, отново Бог във великата си милост и премъдрост е създал и разпръснал в природата всички вещества, необходими за здравето и благоразположението на човека, а е оставил на по-любознателните да ги открият. За да се потвърждава всеки път, че чудесата Божии са безгранични.

Църквата обаче не може да не бъде категорично против, когато така наречената „модерна наука” напуска пътеките на Божието творение и сама започва да „твори” кръстосвайки растение с птица, или птица с риба. Когато с непонятни технически методи се променя самият строеж на клетките на живите организми и дори на човешкото тяло, всяка от които съдържа в себе си Божия план за природата и за човека. Това вече не е наука, а луциферовски бяс. Бяс, който иска да бъде равен на Бога в творческата Му сила. И понеже не може да сътвори – променя, изопачава и извращава.

Верните последователи на Иисус Христос знаят, че Живот вечен действително има, но той няма да се случи чрез вливане във вените на хората на алхимически субстанции и превръщането им в живи мъртъвци с методите на генната терапия. Възкресението от мъртвите, което всички изповядваме, се случи за Лазар, случи се за Сина Божий и ще се случи отново за всички, които изповядват вярата в Него. Когато Той пожелае и когато Той прецени, че са настъпили денят и часът. Не, когато си мислят „генните инженери”. Техните експерименти обаче не са безобидни. Всяка гордост бива наказвана. А тази гордост, да си въобразяваш, че можеш да промениш Божествения проект, защото имаш „по-добра концепция” от Неговата, е дотолкова безумна, че последиците за човечеството могат да бъдат невъобразими. За Бога! Та тук става дума за децата на човеците, които – ако този бяс не бъде обуздан – ще бъдат заставяни да приемат в себе си хранителни уроди, възможни само в болната фантазия на сатаната.

Не можем да спрем, обаче, да се учудваме и на трудността, която нашите политици срещат, когато трябва да кажат „не!” Не можем да спрем да се учудваме, как във всяка обществена дискусия, включително и по толкова важни въпроси, се търсят и привличат аргументи все от сферата на материалната полза или безполезност, аргументи за „модерност” или „изостаналост” (сякаш европейските страни, забранили ГМО са изостанали), но само не и твърдите като скала аргументи на нашата християнска ценностна принадлежност. Политика, в която само аргументите на материалното имат значение, обрича обществото си на погибел. Когато всичко е въпрос на полза, когато всичко е въпрос на сделка, когато всичко е предмет на покупко-продажба, можете да сте сигурни, че винаги ще се намери някой, който да плати повече, за да си достави удоволствието да ни навреди. Името му е сатана. Тук е ролята на мъжествените политици, които трябва да се изправят, да стъпят на скалата на християнските ни ценности и да се противопоставят. Толкова е лесно, всъщност. Достатъчно е само да погледнат зад себе си и видят Богобоязливия и Христолюбив народ и неговите деца, грижата за когото им е поверена. И да погледнат нагоре, за да видят Всеподателя, Който им е възложил тази грижа и Който ще съди всички ни. Включително и генно-модифицираните.

Колкото до позицията на поверената ни Епархия, то нашето решение за така наречените ГМО е взето отдавна и е безкомпромисно ясно. На църковна земя – НЕ!

Дано не дойде ден, в който това ще е единствената останала земя, която ще изхранва народа ни.

Професионалните готвачи казаха „не” на ГМО


dariknews.bg, 7 февруари 2010

Професионалните готвачи се обявиха против освобождаването на генномодифицирани организми в природата. От организацията „Евро Ток България„, член на Европейската асоциация на професионалните готвачи, поискаха строг контрол върху предлаганите на пазара хранителни продукти, който да се прилага от Национална агенция за храните под шапката на Министерски съвет, а не на отделно министерство.

Генно-модифицираните организми променят вкуса и създават опасност за здравето на клиентите, категорични бяха професионалните готвачи. Според тях страната ни трябва да създаде единен контролен орган, който да следи за качеството на хранителните продукти у нас.

Пред Дарик Таня Правчанова, която е вицепрезидент на „Евро Ток България“, обясни, че този орган трябва „да обедини всичките институции, контролиращи всяко едно нещо – водите, растенията, продуктите от животински произход, и той да бъде под шапката на Министерски съвет. Може би това е начинът за тези органи, които в момента всеки дърпа на различна страна и явно не могат да се разберат помежду си, въпреки че се возят на един и същи кораб, заедно с нас“.

Другият вицепрезидент на организацията Ради Стамболов допълни, че трябва да се контролира и вносът на продукти, защото в момента имало смилянски боб от Китай.

Генно-модифицираните продукти да могат да се отглеждат единствено в лабораторни условия и по никакъв начин не бива да бъдат допускани да заразяват другите култури или във фуражите, коментира Боби Петров: „Много искаме да не дойде времето да идват кокошки с кожа на прасета или прасета, големи колкото крави“.

В европейски мащаб готвачите ще настояват за меморандум върху генно-модифицарините продукти.

Лъжат, не сме длъжни да отглеждаме растения чудовища

Евгений Дайнов

в. Труд, 06 февр 2010

Правителствените лъжи по повод генномодифицираните организми минаха всякакви граници. Вече не е време за възпитани намеци – а за решителен и категоричен отпор. Такъв отпор, какъвто оказват повечето народи в Европа. Уж живеем в ХХI век и уж всички разбраха, че с природната среда шега не бива. Но пак чувам познатата отпреди 40-50 години реплика: “Няма да позволим някой да спира прогреса.”

Властта говори така всеки път, когато някой реши да нанесе дълбоки рани върху средата, в която живеем, която дишаме, пием и ядем. Е, и да вземе пътьом едни пари…

Ето един пример: Преди години шест общини бяха решили да си изхвърлят боклука в река Веселина – малка и чиста рекичка, минаваща покрай село Миндя, в което живея. Ставаше дума за към 300 000 тона (!) боклук годишно. Организирах съпротивата, отидохме на преговори с властта. А тя, властта, ми съобщи: “Вие, Дайнов, сте неумит селянин, който с вила в ръка застава на пътя на научно-техническия прогрес.” 300-та хиляди тона боклук за тях бяха прогрес, а чистата река – някаква примитивна прищявка. Е, после се разбра, че едни пари вече си били сменили собственика… И сега е така. Не можеш да включиш телевизора, без да чуеш как Евдокия Манева отстоява генномодифицираните организми (ГМО) като висша форма на напредък. Та в ролята си на неумит селянин, застанал на пътя на прогреса, искам да съобщя следните елементарни факти.

Манева лъже, когато твърди, че ЕС ни вменява в дълг да отглеждаме ГМО. И лъже още повече, когато казва, че от Брюксел щели да ни налагат санкции, ако – видите ли – не пуснем из българските ниви растения, кръстосани с крави риби и моржове.

Ние нямаме задължението да отглеждаме ягоди, кръстосани с маймуни. Въпросната ГМО директива, макар да открехва вратата за ГМО в Европа (което само по себе си е позор за комисията), не задължава страните членки да отглеждат мутациите, развъждани от последователите на д-р Франкенщайн. В директивата даже има предпазна клауза, позволяваща на всяка страна членка изобщо да не развъжда ГМО.

Но дори и без клаузата в член 16 от директивата пише черно на бяло: “Разпоредбите на настоящата директива не следва да накърняват националното законодателство в областта на екологичната отговорност.” Ще рече: ние си решаваме с нашите си закони. Има и още. В самия ЕС останаха само три страни, които да отглеждат ГМО в промишлени количества. Откак е приета директивата, от ГМО се отказаха Франция, Австрия, Унгария и Германия. Имат това право – използват го. Въпрос на национални интереси. А миналата пролет един плах опит на Европейската комисия да притисне Австрия и Унгария се натъкна на дружния отпор на 23 от 27-те страни членки.

И затова Манева пак послъгва, когато казва “всички в Европа”. Няма такова нещо. Три не е всички. А и нали си представяте какво ще ни правят гърците – които са едни от водачите на “бунта” против ГМО – когато научат, че ние развъждаме мутанти? Ще ни съдят десетилетия наред.

Обещанието на управляващите, че ще приемем закона, пък ще му наложим 5-годишен мораториум, не решава проблема. Мораториумът после може да падне. Бойко Борисов не е прав, когато се опитва да замаже нещата с реплики като: “Абе, ние да приемем закона заради директивата, а после няма да развъждаме ГМО.” Не става така. Става като в Унгария: закон, който е хармонизиран с директивата, но забранява ГМО на територията на страната.

А зад тези политически валсове прозира грозната физиономия на финикийските знаци.

Зловещата американска фирма “Монсанто”, произвеждаща 90 на сто от всички ГМО семена по света, го е закъсала. Не стига че непрекъснато я съдят потърпевши, но и световното обществено мнение се обръща против нейните продукти. Европа, както видяхме, е на практика загубена за “Монсанто”. Индия също започва да се дърпа. “Монсанто” губи огромни пари изатова търси пазари в страни, за които се знае, че са податливи на подкупи. Анализаторите на “Монсанто” са идентифицирали страните на изток от Виена като особено благоприятни за техните усилия. Като България например. И така, внезапно възникналата любов между правителството и ГМО мутантите става внезапно обяснима. Но си има цена. Ако България приеме растенията чудовища, тя просто няма да може да изнася никаква селскостопанска продукция. Дори индийците няма да я купят, за европейците да не говорим. А американците си имат достатъчно. Сами ще си набиваме ГМО-тата, та да ни пораснат по три ръце…

Ако г-жа Манева толкова иска да развъжда продуктите на “Монсанто”, нека го прави другаде. На изток от Виена не е само България. По-нататък има прекрасни страни, завършващи на “-стан”, в чиито безкрайни степи г-жа Манева, убеден съм, ще може да развива бизнес с продуктите на “Монсанто”. Въпрос на някой и друг подкуп, а там обичат тези неща. И изобщо не им пука за природата след като вече успяха да унищожат едно цяло море – Аралското. Което направиха, разбира се, в името на научно-техническия прогрес, срещу който в Европа са застанали някакви неумити селяни с вили в ръка…

И почетният готвач на президента каза „Не“ на ГМО

Бойчо Попов

bnews.bg, 7 фев 2010

Те са членове на „Евро-ток България“, европейската асоциация на професионалните готвачи. Шефът на асоциацията Жоро Иванов, който е и почетен готвач на президента Георги Първанов и шеф-готвач на Гранд хотел София, се обяви категорично против пускане на ГМО в свободни пространства.

„Приготвянето на здравословна храна за клиентите ни е най-важният фактор в работата ни. Силно сме обезпокоени от редица световни изследвания, извършвани върху животни, хранени с генно модифицирани храни. Данните сочат, че животните са развили поредица от заболявания, като тумори, алергии, спад в имунната система и др., както и повишена смъртност“, отбеляза Иванов.

Затова от асоциацията на готвачите настояват в новия закон изрично да бъде регламентирано въвеждането на задължително етикетиране на продукти със съдържание на ГМО в това число и животински продукти от животни, хранени с фуражи, съдържащи въпросните организми.

Според вицепрезидента на асоциацията Ради Стамболов един от най-големите проблеми е слабият контрол върху храните. „Националната агенция за контрол на храните трябваше да бъде създадена през 2006. Отложихме я за 2008 г., още не е готова. Дискусиите за създаването на тази агенция бе в борбата на самите министерства кой да ръководи тази мегаагенция. Ако нямаме ясен ясен критерий за контрол върху храните, всичко ще бъде празно говорене“, разказва той.

По думите му и сега в страната се отглеждат генетично промени организми, макар и нелегално. Но ако ГМО се пуснат в природата, ще се получи ефект на лавината.

Искат мораториум в целия ЕС

„Трябва да имаме визия, че ГМО ще бъдат само в лабораторни условия. Не искаме такива организми да бъдат освобождавани не само на територията на страната ни, но и на територията на целия Европейски съюз“, подчерта още Стамболов. По думите му ни грози и глоба от 60 млн. евро от ЕК, ако много скоро не създадем агенцията по безопасност на храните. На въпрос на BNews Стамболов заяви, че от асоциацията искат не просто запазване на буферна зона от 30 км. От европейската асоциация в момента настояват за пълен мораториум на ГМО в рамките на целия Европейски съюз.

Европейските големи компании за хранителни продукти правят две големи дегустации с новите продукти, които пускат на пазара – със специалисти от бранша и европейски потребители. Досега нито една българска компания не е правила подобно нещо, подчерта Жоро Иванов.

Таня Правчанова, също вицепрезидент на браншовата асоциация, заяви, че членовете на организацията искат да могат да гарантират, че продуктът, който ще сервират, ще бъде безопасен, няма да доведе до последствия, които клиентът не е очаквал. „Искаме единната агенция да може да гарантира на нас, като потребители, че всичко, което е упоменато на етикета, отговаря на истината. Стремим се да върнем истинските био продукти на масата. Все още всеки един през лятото може да си купи домати с вкус на домати, но докога ще е така“, попита реторично тя.

Светла Николова: „Монсанто“ и сие нахлуват в ЕС от Източна Европа

Бойчо Попов

bnews.bg, 05 ян 2010

Д-р Светла Николова е председател на „Агролинк“. Сдружението е основано през 1999 г. и обединява специалисти, експерти и фермери в мрежа на партньорство и сътрудничество. „Агролинк“ има за цел да окуражава и подпомага земеделските производители и селските общности в България за развитие на органичното земеделие като най-устойчивата земеделска система.

Със Светла Николова, председател на сдружение „Агролинк“, разговаряме за предложените промени в Закона за ГМО. Ако бъдат приети новите правила, България ще загуби не само пазари, но и ще накърни имиджа си на производител на екопродукция. Всичко е в ръцете на парламента, който гледа законовите промени. Предишното Народно събрание тихомълком пусна за отглеждане в България генно модицифиран памук – напук на всички забрани. 70% от гражданите на ЕС са против ГМО.

От Министерството на околната среда и водите твърдят, че законовите промени за генно модифицираните организими (ГМО) са нужни заради европейска директива. В случай, че не бъде приложена, ни заплашвали санкции. Има ли начин да бъде приложена директивата и да бъде защитен националния интерес?

Има основание, че европейската директива препоръчва регулиране, търговия. Има основания, с които да се твърди, че трябва да се направят такива промени, но те се отнасят най-вече за това, че има тотална забрана за всички плодове и зеленчуци, пшеница, тютюн, роза. Това обаче е директива, а не регламент и всяка една страна-членка би могла да се съобрази и същевременно да намери регионално приложение на директивата, така, както е направено в много страни. Тоталната забрана на всички плодове и зеленчуци според директивата не е приложима, а трябвa да се решава случай по случай. И ние бихме могли да се възползваме от това – за конкретен хибрид и конкретна култура. Така, случай по случай има решения в редица страни, например забраната на монсантовия хибрид MON 810.

А защо точно този хибрид?

Защото само той е разрешен за отглеждане в ЕС. След като са направени редица експерименти в унгарската Академия на науките, във френските и германските университети, е установено негативното влияние на този хибрид върху околната среда, здравето и затова този хибрид е забранен засега в шест страни от ЕС. Един от проблемите на България е, че ние нямаме независима научна оценка за рисковете, но бихме могли да се възползваме от натрупалите се научни доказателства в другите страни, където са събрани резултатите от лабораторните опити и разрушаването на околната среда.

Има ли възможност между първо и второ четене на законопроекта за промяна на Закона за ГМО да се стигне до промяна в текстовете?

Да, защо не? Ние го усещаме по реакцията на депутатите от ресорните комисии. Много от тях не осъзнаваха за какво става дума. Същевременно ми направи впечатление, че депутати от Комисията по земеделие дойдоха на заседание на Комисията по околна среда, за да се информират по-добре. Те научиха повече неща за ГМО. Мисля, че дебатът тепърва предстои. Самите депутати казаха, че между първо и второ четене ще има сериозни дебати и обсъждане – нещо, което не бе направено преди внасянето на закона за изменение и допълнение на Закона за ГМО. Един от депутатите каза по време на дискусиите, че България като страна членка в много отношения трябва да се съобразява с националните си интереси, а не само с директивите на ЕС. Европа е раздвоена в момента по отношение на ГМО. България, въпреки че е малка страна, би могла да отстоява по подобие на Австрия националните си интереси. Очевидно не можем да се конкурираме на големи пазари с евтина храна. За да запазим своето земеделие и екологична продукция, по-добре е да заложим на качеството, а не на количеството.

В кои европейски страни се отглежда модифицираната царевица MON 810?

В индустриални количества се отглежда само в Испания. Отглежда се в малки площи и в Чехия, Словакия.

Ако законът бъде приет с текстовете, които се предлагат към момента, какви са опасностите за българското земеделие? Какво би могло да се случи?

Опасностите за българското земеделие са свързани най-вече с пазарите. Защото в ЕС няма търсене на ГМО. България ще загуби не само пазари, но и имидж. Ако ние искаме да бъдем страна с развит туризъм, не би било добре за имиджа ни. Още през деветдесетте Австрия например забрани много мутанти с аргумента, че иска да развива туризма, който неминуемо е свързан с качеството на храната. Същите аргументи са и в Гърция. В Австрия и Италия искат да развиват едно земеделско производство, което не би накърнило традиционното производство на земеделски продукти. Това са аргументите, поради които те отхвърлят каквато и да е употреба на ГМО.

Нашите политици обичат да ни сравняват със северната ни съседка. Как е разрешен там проблемът със законовото регламентиране на ГМО?

В Румъния, още преди да стане членка на ЕС, се отглеждаше в големи количества генно модифицирана соя. Тъй като обаче тя не е разрешена за отглеждане в ЕС, след като страната стана член през 2007 г., трябваше да унищожи цялото количество и по този начин претърпя 300 млн. евро загуби. Същевременно в момента там има и проблем със замърсяването. То продължава няколко години, след като е преустановено отглеждането на ГМО. В Канада например от 1998 г. е започната сеитбата на модифицирани рапица и соя. В момента обаче цялата земя е замърсена и там не е възможно да се отглеждат тези конвенционални култури. В Канада вече не се внасят никакви генно модифицирани продукти, но това е лош опит.

Как се развиваше отглеждането на ГМО в България до момента?

През 1999-2003 г. МЗХ бе разрешило да се провеждат т. нар. широки полеви опити. Не беше обявено обаче точно на кои места ще са те. По-късно министерството беше осъдено по Закона за достъп до обществената информация. През 2001 г. опитите достигнаха до 190 хил. дка – доста голяма площ като за опитно поле и експерименти. По време на тези опити условието бе тази продукция да се изнесе извън страната. Това обаче не се случи, има документирани във филми случаи, че продукцията е давана за фураж на животните. Освен това не са се спазвали необходимите буферни изолации между ГМО и другите полета.

Първоначално при приемането на Закона за ГМО през 2005 г. тези буферни зони бяха много по-големи. През 2007 г. обаче бяха намалени до смешни размери. Установено е, че полените политат на много големи разстояния. Пчеларите твърдят, че една пчела може да пренесе семена на 7-10 км. Така че тези разстояния от 20 до 50 метра, които са предвидени, са направо смешни.

През 2007 – 2008 г. в България имаше предложение към консултативната комисия към МОСВ да отглежда генетично манипулиран памук. Но той не е разрешен от ЕС и затова това не можеше да се приеме. Предложението тогава бе отхвърлено поради недостатъчните съпътстващи документи. Въпреки това законът бе променен от предишния парламент и забраната за отглеждане на модифициран памук отпадна.

Изглежда, че големите биотехнологични компании с интерес в ГМО навлизат по-лесно в новите членки на ЕС. Какво е Вашето мнение?

Твърде интересен е фактът, че точно сега, по време на промените на нашия закон, са предложени и промени в полския закон. А Полша бе една от страните, в които имаше почти тотална забрана – не само за отглеждане, но и за внос. Там също е внесен нов проектозакон. В Румъния има сериозен натиск от страна на големите биотехнологични концерни. В Чехия и Словакия се отглеждат пробно царевица, докато страните от стара Европа, с изключение на Испания, са по-резервирани. Говори се също, че „Монсанто“ има сериозни намерения да отвори отново офис и предстставителство тук.

С какво точно модифицираната царевица е вредна за човека?

Има много аспекти, като се започне от икономическите – загубата на пазари. Същевременно малко се говори за правата на фермерите. Те стават зависими от тези концерни. Дори в страна като Канада този проблем е много сериозен – „Монсанто“ съди фермери за това, че случайно семена са прелетели в техните градини. Хората в България не са свикнали да говорят за своите права, какво остава за земеделските производители! Те имат правото да ползват тези семена, които те желаят. Когато обаче закупването на семена е свързано без избор – да продължиш да купуваш само от един концерн, това не е коректно.

Генетичното инженерство в земеделие обаче е съпроводено не само със семената, но и със съответния пестицид. Въпреки че тези концерни обещават, че с използването на ГМО-семена намалява нуждата от пестициди, фактите са други. Там се използват дори повече от конценционалното земеделие. 15-кратно са се увеличили количествата пестициди след 13 години промишлено отглеждане на генетично модифицирани организми.

Другият мит е увеличаването на добивите. Няма нито една ГМ-култура, която да е създадена за увеличаване на добивите. Две са основните направления засега, които са постигнати чрез генното инженерство: устойчивост към определени неприятели и вредители и устойчивост към плевели. Например в Bt царевицата има вкарана бактерия, която убива вредни насекоми. В конвенционалното земеделие тази бактерия се използва като се влага в пестиците, а в генното инженерство е вкарана в самите семена. Но ефектът е, че тя убива не само целевите организми, например стълбопробивача, но и полезни насекоми.

А пораженията върху здравето на хората?

Много аргументи са свързани с това какви щети са нанесени върху екосистемите. ГМО остават в почвата и подпочвените води.
По отношение на здравето на хората и животните категорично има доказателства, свързани с алергиите.

Във фармацията, преди да се пуснат лекарствата в мрежата, се правят широки тестове и изпитания, понякога продължават дълги години. Тук обаче на практика всички хора биват подложени на един грандиозен експеримент, защото никой не е правил тестове, преди да бъдат предлагани за храна. Тук каруцата е пред коня, защото първо ни се предлага храна, а после започват да се правят експериментите и в момента тези неща вървят паралелно.

Всеки продукт с над 0.9% съдържание на ГМО, трябва да уведомява потребителя за това според европейска директива. Същевременно обаче някои членки са приели по-драстични ограничения и по-ниски прагове. Във Франция и Австрия прагът е 0.1%. В нашия закон първоначално ограничението бе 0.5%, но през 2008 г. бе увеличено на 0.9% (Проверки обаче показват, че производителите и дистрибуторите не смятат за необходимо да уведомяват върху етикетите за наличие на ГМО над допустимата норма, а често и изобщо за наличие на ГМО в стоките – бел.а.). И ние бихме могли вместо да либерализираме закона, да се синхронизираме като двете държави.

Не е ли твърде хлабав контролът върху търговията и продуктите с ГМО?

Контролът е разхвърлян между много агенции и институции и или няма капацитет, или воля. Това, което ни притеснява, е, че има фирми, които например през 2007 г. са произвеждали храни със съдържание над допустимото и не са указали наличието на ГМО. Същите фирми през 2009 г. отново са произвели такава храна. Никъде в доклада на РИОКОЗ обаче не става и дума за глоби и санкции. Ние сме подготвили закон и ще изискаме информация за глобите. По закон глобата е между 15 и 30 хиляди лева. Притеснителното е, че докладът е само описателен, а никъде не е казано нищо за санкции. За много от продуктите, които са анализирани, не е посочен производителят. Тук не може да важи принципът на търговската тайна. Идеята на европейската директива и на указанието на етикета е потребителят да има избор какво да купува.

Наясно ли са потребителите в България с опасността, която представляват ГМО?

„Агролинк“ започна да се занимава с темата ГМО, след като през 2004 г., когато на първо четене бе приет законът. Ние продължихме тази тема, защото я смятаме за важна. През 2004 г. потребителите не бяха наясно с опасностите. Сега според мен хората поне са чували за ГМО. Вижда се, че има обществен дебат. По-голямата част от българите, както и 70% от жителите на ЕС, са против ГМО. Дори и хора, които не бяха чували за ГМО, след като се информират, се обявяват против.

Върховният съд на САЩ разглежда първото дело, свързано с риск от употребата на ГМО


econ.bg, 01 февр 2010

Щатският Върховен съд реши да разгледа първия случай, свързан с рисковете от употребата на генетично-модифицирани продукти. То е заведено под името „Монсанто срещу Гийртсън Сийд Фармс“, съобщи organic-market.info. Делото представлява следваща стъпка в борбата, която се води от Центъра по безопасност на храните за закрила на потребителите и на околната среда от потенциално опасното вредно влияние на генно-модифицирани култури. Модифицираните семена от люцерна са в основата на диспута. Те са били подложени на генно инженерство с цел да станат неподатливи към хербицида Раундъп.

Това в действителност е борба от типа Давид срещу Голиат, борба между сдружение с идеална цел в защита на обществените интереси и корпорация, доминираща в системата на храненето, твърди Андрю Кимбрел, изпълнителен директор на Центъра по безопасност на храните. Според него „Монсанто“ са избутали това дело до Върховния съд, дори след като поръчаните от Американския арбитражен съд анализи са вече готови и правителството на САЩ се е противопоставило на по-нататъшни съдебни спорове по този въпрос, което очертава докъде биха стигнали от „Монсанто“ в стремежа си да държат патентен контрол над системата за хранене и да продават повече пестициди.

Люцерната е четвъртата по разпространение култура в САЩ и ключов източник на фураж, предназначен за млекодобивната промишленост. Това е и първата генетично-модифицирана култура, опрашвана открито от пчелите, които могат да извършват кръстосано опрашване на разстояния от няколко мили, разпространявайки патентованата чужда ДНК сред конвенционални и органични култури. Според Центъра по безопасност на храните, такова биологично заразяване заплашва поминъка на фермерите, занимаващи се с конвенционално и органично земеделие, както и с млекодобив, тъй като Американският органичен стандарт забранява генетичното инженерство, а и повечето европейски правителства също отхвърлят генетично модифицираните култури.

Свилен Овчаров: България рискува нови наказателни процедури заради ГМО


cross.bg, 31 януари 2010

София /КРОСС/ С приемането на Закона за генно модифицираните организми България рискува нови наказателни процедури. Това заяви за Информационна агенция КРОСС адвокатът от Сдружение „Зелени адвокати“ Свилен Овчаров. Според него това ще стане, ако отпадне 30 километровата буферна зона около площите на НАТУРА 2000. „Ако премахнем буферите, има опасност тези зони на НАТУРА 2000 да бъдат заплашени, защото генно модифицираните култури са заразни. Те заразяват други растения и животни в природата, а генът се разпада с години. Ние рискуваме нова наказателна процедура, за това, че не опазваме европейската екологична мрежа НАТУРА 2000″, заяви Овчаров.  Той обясни още, че буферната зона е икономическа пречка за милтунационалните компании и затова те нямат засега никакъв да въвеждат генно модифицирани организми в България.

Адвокат Овчаров заяви още, че Директивата 2001/18/ЕО, с която МОСВ оправдава действията си, не изисква либерализация на освобождаването в природата на ГМО. Единственото изискване е България да унифицира системата си с тази на Европейския съюз, където се правят общи оценки на риск от цяла Европа по отношение на ГМО. По думите му директивата напълно позволява всяка страна- член да си има независима политика по отношение на ГМО и сама да реши дали да предлага рестрикции или не.

Овчаров беше категоричен, че България трябва да вземе пример от държави като Австрия, Унгария, Германия, Гърция, Франция и Ирландия, които са направили невъзможно и икономически неизгодно да се отглеждат ГМО и са затормозили достъпа на пазара до генномодифицирани продукти.

България ще загуби милиони, ако пусне ГМО култури

bnews.bg 30 ян 2010

Бойчо Попов

Мариана Христова, представител на организаторите на протеста срещу новия Закон за ГМО, обяснява защо загубите за България ще са много повече от евентуалните приходи, ако страната пусне генетично модифицирани организми. Протестът е насрочен за неделя, 31 януари, сборен пункт – национална библиотека „Кирил и Методий“.

Какви според вас биха могли да са загубите за България, ако страната допусне отглеждане на ГМО на територията си?

Последният доклад на Световната банка и на ЮНЕСКО препоръчва работа с локални сортове и да се наблегне на биопродуктите. Точно обратно на това, което се опитват да приемат депутатите.

Освен това стратегията на Европейския съюз не е да стимулира производството на ГМО продукти. В противен случай щеше да субсидира по някакъв начин опитите и работата по тяхното производство. Напротив, случва се точно обратното. ЕС субсидира всичко, което е био- и има съответните европейски програми за конвенционално земеделие.

Другата пряка икономическа вреда за България са разноските, за да се вкара цялата тази ГМО система в страната. Тези пари ще ги плати данъкоплатецът. Трябват огромни средства за контрол, изработването на лаборатории, които в момента липсват, изработване на комуникационна стратегия, каквито са заданията на ЕС, които обаче не се финансират от Брюксел. В момента единствената лаборатория, която е в състояние да проверява за наличие на ГМО в храните, е лабораторията по храни на РИОКОЗ, но лаборатории за отглеждани ГМО култури, разбира се, няма.

Освен това страната ни може да претърпи рестриктивни мерки, ако нарушим директивата за опазване на биоразнообразието. В такъв случай Брюксел ще стартира наказателна процедура и ще се наложи да плащаме огромни глоби. Така загубите ще са в милиони левове.

Какви ще са загубите или печалбите за самите производители?

Биоземеделието е първият потърпевш. Районите, замърсени с ГМО, с всяка изминала година ще се разрастват. Това пък означава, че районите за био земеделие ще се свиват. Директивата гласи, че ако наблизо има и случайно замърсяване с ГМО, оттам насетне съответният производител няма право да слага етикета „био“ на своите продукти. Тоест, загубите и за него, и за България са огромни.

Отделно много разходи ще имат самите производители. Както и в страните в ЕС, които въобще са пуснали ГМО на териториите си, техниката трябва да е различна. Тоест, с техниката, с която се отглеждат модифицирани култури, не трябва да се отглеждат био или конвенционални видове, както и обратното. Всички тези селскостопански машини, закупени по проекти, няма да могат да се използват за ГМО-култури, защото има опасност да се компрометират договорите, по които са купени с евросредства. Веднъж замърсени с ГМО, те няма да могат да се ползват за конвенционално земеделие.

Има ли други смущаващи за вас текстове в новия проектозакон?

Другото проблемно нещо е въпросът със собствеността и съседите на нива, на която ще се отглеждат ГМО. Кой ще е този, който ще контролира дали всички съседи са дали писмено съгласие?! А освен това има риск да заразим съседните държави. Кой ще поеме риска, ако например Гърция започне да ни съди за неконтролирано замърсяване с ГМО на територията й? Защото този проблем никъде не е регламентиран. Има опасност да загубим много повече пари от евентуални дела в Страсбург, или от частни лица, отколкото бихме могли да спечелим.

Има ли пазар на ГМО продукти? Къде бихме могли да пласираме евентуалната продукция?

Не, няма такъв пазар, поне в Европа. Напротив. Тенденцията показва, че в Германия например консумацията на био продукти се е повишила три пъти. Продуктите на биологичното земеделие са икономически по-изгодни, защото се продават в пъти по-скъпо. А и търсенето нараства лавинообразно, не само в ЕС. Дори консервативната верига от магазини „Уолмарт“ сложи в обектите си екощандове, защото е притисната от голямото търсене на чиста храна в САЩ.

Какви са неразбирателствата ви с представители на университетите от Пловдив?

Идеята, в което се опитват да ни убедят от нашите научни институти в Пловдив, които от дълго време разработват идеята за ГМО памук, който щял да ползва евтин хербицид, не е издържана икономически. В България няма нужните площи за икономически обосновано отглеждане на памук. В момента Индия прави дъмпинг на ГМО памук, а нейните площи са несъизмерими на площта на България. От друга страна търсенето на ГМО памук в ЕС специално не е толкова голямо. За сметка на това се търси био памук, който да не е третиран с никакви химикали, обработван е ръчно. Има и поне една българска фирма, която търси такъв памук за износ, но не може да намери.

Нямаме нищо против нашите учени да си продадат ноу хауто навън, както и да продължат да го разработват в лабораторни условия.

Нека изнасяме работна ръка и екологични храни


в. Труд, 27 ян 2010

Васил ВАСИЛЕВ, основател на Съюза на работодателите в България

Хванах се за главата, когато видях как наши политически мъже, жени и експерти смятат да вадят държавата от кризата. От дискусията в края на миналата седмица стана ясно само, че докато някои хора не спрат да дават напътствия, държавата ни ще бъде все в криза.

Дъвкани и предъвквани неща, повечето повтаряни от десетилетия, все със същия ефект, понякога с различен знаменател в зависимост от това дали лицето е на власт, във или чрез опозиция. Ако трябваше да защитят тезата си, да речем, пред някаква международна конференция, сигурно щяха да ни напомнят случая “Р. Ж. пред Европейския парламент”.

Как един не каза в дискусията: “Да развиваме например овцевъдството, защото… И затова ще отделим догодина 100 млн. лева.”

Толкова ли не могат да родят нещо реално тия хора? Изричани многократно мисли, лишени от съдържание, облечени в демодирана, с комсомолски привкус форма – това излиза на повърхността след един преглед на изказванията.

Един (Димитър Иванов) отбелязва, че не можело с индиректни мерки да се лекува кризата, но не казва кои са директните. Изглежда е над тези неща.

Друг, доскорошен авторитет (Ивайло Калфин), поучава, че бизнесът не бил запознат с това какво са иновации, т. е. той, просветеният, знае, ама мълчи.

Президентът заключава, че икономиката ни била енергоемка. Ако не се лъжа, още другарят Живков беше констатирал това през 70-те години на миналия век. Един (пак Калфин) плаши, че България ще плати след време цената за своето поведение. Друг (Трайчо Трайков) бодро ни облъчва с надежди, че тази година ще бъдем на първо място по преки чужди инвестиции. Сред кои страни и ще си подаде ли оставката, ако не сме на първо? Не го ли е срам икономическия министър да се хвали, че “администрацията е останала ефективна”, когато именно заради некадърността и лакомията й България е на последно място по усвояване на еврофондовете?

Единствената констатация “на място” беше на премиера – “никак не съм оптимист, че кризата ще си отиде”, каза той.

За да не изпадаме в положението на мърморковците, предлагам някои практически мерки.

На първо място, отделяне на специално внимание за българските работници в чужбина. Те са около 1 милион и се смята, че внасят в държавата около 3 млрд. евро годишно. Без парите от тези хора, страната ни ще падне на колене. Държавниците трябва да обърнат специално внимание на икономическите емигранти и да видят как да им помогнат. А това ще стане, първо, ако убедят всички страни от ЕС, че трябва веднага да отворят трудовия си пазар за българи.

Както ние пускаме без ограничения френски вина, датско сирене, германски машини, гръцки маслини и т. н., така и те не следва да имат право да спират нашите граждани да работят законно в техните страни.

Така те ще получават и законни по-високи доходи, и ще пращат повече у дома. Освен това ще можем да изнесем част от безработицата си в ЕС – така ,както и те изнасят у нас това, което имат в повече, нали?

Само в понеделник – 25 януари, в ЕС имаше 692 478 обявени и незаети работни места. Голямата част от тях са за хора с невисока професионална квалификация. Само 10 % от тези места да бъдат заети от българи, нещата ще изглеждат доста по-различно както за безработицата, така и за бюджета. Ако съответните функционери не знаят как да решат въпросите, аз мога да има кажа – занимавам се с това от доста години.

Второто нещо е бъдещето пред най-перспективния отрасъл на българския износ – на биологично чисти храни. Трябва да е ясно – дори да сме в състояние, никой няма да ни позволи сами да развиваме отраслите на икономиката, в които вече сме по-назад от другите страни в ЕС.

Нито можем да произвеждаме компютри, нито машиностроенето ни може реално да излезе на международния пазар, нито химическата индустрия може да бъде лицето на българския износ, нито туризмът с това ниво на услугите може да донесе приходите, които да осигурят биологично чистите храни. Те могат да се превърнат за България в това, което е “Лего” за Дания, “Мерцедес” за Германия или “Нокиа” за Финландия.

Нуждата от биологично чисти продукти непрекъснато нараства.

Пазарът е неограничен, а в същото време производствените възможности в света са силно свити, тъй като голяма част от обработваемите земи не отговарят на изискванията за производство на биологично чисти храни. Периодът за очистването на една земя, замърсена с химикали, е 8 години. Така че пазарът ще бъде все по-голям, защото просто няма достатъчно такава земя в ЕС.

България е едно от малкото изключения в това отношение. В Швеция 15% от обработваемите земи се оценяват като екологично чисти. Във Франция делът им е само 2 %, докато в България е над 50%!

Цените на тези продукти са много по-високи, отколкото на конвенционалните храни. А това е и единственият продукт в ЕС, за който търсенето е по-голямо от предлагането. В момента 38% от европейците търсят именно такива храни.

И в тази връзка – как онзи ден един не се обади против генномодифицираните организми, които парламентът ще разреши да се множат у нас. Докато отглеждането на тези култури във Франция е ЗАБРАНЕНО, у нас то е поощрено. Не си ли дават сметка, че тези култури ще замърсят почвата като Чернобил с тази разлика, че нямат период на полуразпадане?

Българските зеленчуци, сортове пшеница, царевица и т. н. ще бъдат изядени от пришълците. Утре, когато вкусът на нашия домат отиде в небитието, ще дъвчем червеното му подобие с вкус на разкашкан картон или ще чупим зъби в ябълки с кора като орехова черупка. Но както ни учи Волтер: “Опасно е да си прав, когато Властта греши.”

Контролът над ГМО е невъзможен

7 милиона българи губят от промените в закона

Новините Днес, 1 февр 2010

Петя Дикова

Д-р Людмила Емилова е родена във Варна през 1943 г. Завършва Варненския медицински институт през 1969 г., като в последствие придобива специалности по вътрешни болести и ревматология и кардиология. През 1996 г. става член на Лекарската асоциация към Американското Общество по Натурална Хигиена и обменя опит с други нейни колеги, прилагащи лечебно гладуване. През 2008 г. д-р Емилова завършва магистратура по здравен мениджмънт.

Д-р Емилова, какво трябва да знае обикновеният българин за ГМО?

Най-важното, което трябва да се знае е, че т.нар. ГМО, са неестествени, чужди на природата организми, творения на генното инженерство. Тези технологии обаче, които са свръхмодерни за нас хората, са изключително примитивни за мъдростта на природата.

Другият важен аспект е, че тези ГМО са патентовани и когато вие си купувате например семена, вие не ги купувате, а ги наемате, за да ги използвате за посев една година. Вие не можете да си отделите от тях за посев следващата година. От този момент нататък селският стопанин става 100%  зависим от волята на този, който му продава семената, а цените растат главоломно.

И още нещо. Не е възможно съществуването на чиста природа и ГМО. Изборът „за” ГМО е еднопосочна улица, с непредсказуем, тъжен край.

Кой и колко печели от налагането на закона за ГМО у нас според Вас?

Ще ви кажа кой губи – 7 милиона българи. Дори и на първо време вредите за здравето и околната среда да са незабележими, черният ПР за България ще бъде катастрофален. Не се заблуждавайте, че регулациите на пазарите за храните утре няма да се променят. Колкото повече тези генно променени организми по света навлизат, толкова повече ще се затяга режимът. Ако днес няма  етикети за ГМО, утре ще има, ако днес няма глоби за ГМО, утре ще има, ако днес  цивилизования свят купува от България, утре ще каже „не.” Никой богат човек не се храни с ГМО. В дългосрочна перспектива няма печеливш.

Бихте ли цитирали проучвания, които са доказали конкретни вреди от употребата на ГМО?

Съществуват вече достатъчен брой, натрупващи се независими научни изследвания, всички от които са с негативни резултати по отношение на здравето. Последното е от 07.2009 г. на учени от Университета Каен, Франция, които демонстрират токсичност при плъхове, хранени с 3 вида царевица, единият, от които е одобрен в Европа. Наблюдавани са увреди на черния дроб, бъбреците, а също така сърцето, кръвотворните органи, слезката. Общо взето мненията относно ефектите за ГМО се поляризират, като от едната страна са производителите, а от другата независимите изследвания. Въпросът е може ли да има среден път? Ами ще ви го илюстрирам така. Ако на единия полюс сложим здравето и живота, а на другия смъртта, това което остава по средата са болестите. Днес ние сами можем да изберем пътя си и да си отговорим, ако тези храни не ни правят по-здрави, накъде вървим.

Ако всичко това е вярно, какви са личните ви прогнози за здравето на днешните деца на България в близките 20-30 години?

В момента в България има епидемия, но тя не е от птичи или свински грип. Тази епидемия е от автоимунни нарушения. Почти всяко дете страда от някакъв  вид алергия. Всяка 3-5-та жена в България в момента има тиреоидит на Хашимото (автоимунно нарушение на щитовидната жлеза). Какво означава това? Имунната система, която ако си я представим като един компютър не може да даде точен отговор на задачите, които й даваме и започва да греши. Тези грешки първоначално са малки, но те се натрупват. Внасяйки тези ГМО в нашата околна среда, в нашата храна ние ще усложним още повече обстановката, която и без това не е розова. Накратко – последствията са непредсказуеми.

Какви опити са правени с ГМО в световен мащаб?

Това е много важен въпрос, защото се спекулира с това, че ако отхвърляш ГМО, отхвърляш науката. Трябва обаче много ясно да се разбере за каква „наука” става въпрос и ако хората я одобряват, да продължаваме в същата посока. Висшият пилотаж и най-голямата гордост  на генното инженерство са така наречените химери (по името на Химера –  древно чудовище от гръцката митология с  лъвска глава, опашка на дракон и туловище на козел). През 2003г. китайски учени са слели успешно човешки клетки със заешки яйцеклетки. В Минесота пък през 2005г. изследователи в Клиниката Мейо, САЩ са създали свиня с човешка кръв. Друг „учен” Вайсман  чрез инжектиране на човешки нервни клетки в мозъците на миши ембрион е създал мишки, които имат 1% човешки мозък. Тези експерименти поставят множество отворени въпроси пред нас.

Защитниците на ГМО твърдят, че вкарването на тези организми в земеделието ще увеличи добива и ще разреши кризата с храната в световен мащаб. Вярно ли е това?

Опитът от изминалите години на ГМО култури не оправда първоначално обещаното изобилие по отношение на добивите. Преди няколко месеца излезе много сериозен американски доклад(за ГМО), озаглавен „Първите 13 години”, който показва, че ГМ култури дават по-ниски добиви. Друг анализ  за същия период показва, че употребата на хербициди при ГМ култури не намалява, а се увеличава. Още нещо, в периода 1993 -2003г. в Индия са се самоубили 100 000 фермера, отглеждали ГМ култури, защото не са могли да си върнат кредитите, от очакваните високи добиви.

Въпреки ожесточените дискусии в цял свят производителите на ГМО продължават да се развиват и да търсят нови поприща. Как стои въпросът във фармацевтиката?

Става дума за индустрия с годишен оборот за сега 10 милиарда долара. Тяхната задача не е да се занимават с контрол на храните, нито с опазването на природата или здравето.

Относно фармацевтичната индустрия. Нека погледнем какво стана с току що развихрилият се скандал със свинския грип. Според Волфганг Водарг, шеф на здравната комисия на Съвета на Европа, фармацевтичните компании са предизвикали масова психоза благодарение на група сътрудници от  Световната Здравна Организация, тясно свързани с тях. Благодарение на това, от продадените ваксини са спечелени между 7.5 и 10 милиарда долара. Много хора си задават въпроса на Пърси Шмайзер, съдил се дълги години с Монсанто: “Кой, по дяволите, управлява? Шепа алчни глави на корпорации, или ние хората?“

Българското правителство се оправда за решението си с ЕС и неговите директиви за освобождаване на ГМО в околната среда…

Преди повече от 20 години имаше един такъв израз „Така каза другаря Ленин.” Върви и го намери какво и къде е казал, но мълчиш, защото нямаш право да питаш.

Сега гледаме същия филм. Необяснимо е това странно желание на хората, искащи да променят закона, въз основа на някаква мъглява директива. Тези хора нямат право да вземат едностранчиви решения, още повече, когато тези решения касаят здравето, екологията и икономиката на цял един народ.

В същата тази Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на съвета се посочва, че освобождаването на ГМО в околната среда следва да бъде внимателно контролирано. Смятате ли, че институциите у нас са подготвени за такъв контрол?

Трябва ясно да се разбере, че тук става дума за живи организми, които се размножават и имат свой живот. Не става дума за найлонови торбички или токсични отпадъци.

Кой може да контролира природата? Кой може да контролира живота? Контролът на ГМО по документи може да съществува, но практически е невъзможен! Затова и бащата на молекулярната биология д-р Ървин Чаргоф предупреждава, че “генното инженерство е по-голяма заплаха за света от ядрените технологии”.

Предложение:

Имам едно предложение, ако все пак този закон се приеме. Нека всички, които гласуват с “да” за разрешаване в България да се отглеждат ГМО, от следващия ден те, техните деца и внуци да се хранят само с ГМ храни. Ние, останалите българи, ще ги наблюдаваме и след 3г. ще вземем решение дали те са безопасни и дали да ги включим в менюто си.

Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ)  е против отглеждането на генно-модифицирани организми в България


fermer.bg, 26 ян 2010

Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) е против промените в закона за генетично модифицираните организми. Това стана ясно от официално становище на НАЗ, изпратено до Фермер.БГ. НАЗ е против отглеждането на ГМО на територията на страната, като се има предвид, че не е възможно съвместното съществуване на ГМО и не-ГМО, се посочва в документа.

Публикуваме становището на Националната асоциация на зърнопроизводителите:

Становище на Националната асоциация на зърнопроизводителите за отглеждането на ГМО

Членовете на УС на НАЗ проведоха разширено заседание на УС, на което присъстваха председателите на всички регионални организации, членове на НАЗ на 22.01.2010 г. На заседанието точка от дневния ред беше позицията на членовете на НАЗ за отглеждането на ГМО. След задълбочено обсъждане, се оформи единодушната позиция на НАЗ, която бе гласувана:

НАЗ е против промените, които се правят в Закона за генно модифицираните организми. НАЗ е ПРОТИВ отглеждането на ГМО на територията на страната, като се има предвид, че не е възможно съвместното съществуване на ГМО и не-ГМО. ГМО не трябва да се отглеждат, като се ограничава и използването им  в хранително-вкусовата промишленост, както и за фураж на животните и се позволява използването им единствено за технически цели.

Аргументите ЗА и ПРОТИВ отглеждането на ГМО са многобройни, могат да бъдат изписвани тонове страници становища и т.н. Но основният аргумент, движеща сила за позиция е бил икономическият ефект. Какво показват цифрите: При отглеждане на ГМО: Реално средно завишаване на добив от 1 дка с 10-15%, а разходите по производството се увеличават с 30 %(особено през последните години). В заключение на тези цифри, позицията ни е: НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОДЛАГА НА РИСК ЖИВОТА НА БЪДЕЩИТЕ ПОКОЛЕНИЯ ЗАРАДИ НЯКОЛКО ЛЕВА ПРИХОД.

Не трябва да забравяме, че производството и технологията на ГМО, почти на 100% са монополизирани от фирма „Монсанто” и както на всички ни е известно, голямата световна фирма харчи огромен финансов ресурс за реклама и изкривяване на информацията относно добивите и доходността от ГМО.
Най-ценното и правилно ще бъде, ако България остане ЧИСТА от ГМО. Само така ще могат да се отглеждат биопродукти на територията на страната, а в това е бъдещето на българското земеделско производство.

Добре е да се проучи опита на други страни в и извън ЕС, като трябва да се има предвид, че има много възможности, които европейските директиви предлагат, ТАКА ЧЕ ДА СЕ ЗАЩИТЯТ ИНТЕРЕСИТЕ НА ДЪРЖАВАТА И ХОРАТА.

Какво представляват генетично модифицираните организми и вредни ли са?

БНТ, 03 февр 2010

Интервю с директора на Националната генетична лаборатория проф. Иво Кременски.

Иво Кременски: Добро утро.

Водещ: Какво можем да кажем много точно и ясно какво представляват генно модифицираните организми, така че всички да разберем за какво става дума?

Иво Кременски: Аз първо бих казал, че всички сме генно модифицирани, въпросът е на време, модифицирани сме с векове вследствие на естествения подбор и това, което се извършва сега за едно скъсено време, не е ясно докъде ще ни доведе. Това, което твърдо трябва да разграничаваме, е, че науката няма да спре, че генно модифицирани растения ще има, че генно модифицирани организми ще има, но нека засега да останат в лабораториите, нека на полето…

Водещ: Да ги няма?

Иво Кременски:…да ги няма тези генно модифицирани. Има данни за това, че вече се повишиха алергиите и се причиняват от…

Водещ: Аз ще ви питам за ефекта от тях, но наистина какво е това, къде се намира, как изглежда този генно модифициран организъм?

Иво Кременски: Това се намира да вкараш ген в някакво растение и да промениш някакво качество, то съответно се променя. Белтък се вкарва в гена, защото той е картата за белтъка. Съответно се появява нов белтък, примерно прави растението резистентно към някакъв вредител. Но същият този белтък може да се окаже и се оказва, че е причинител, това, което казах, е условието да се развие астма, да кажем, което е едно много често заболяване.

Водещ: Затова ли се увеличиха толкова много алергиите напоследък?

Иво Кременски: Не съм сигурен дали е точно само затова, защото има още други много неща, които на пътя влияят и във въздуха, които също са алергени. На организма поднася нов белтък. Друг е въпросът, че веднага ще има възражения, че всичко, което влиза през устата, то не остава на белтъци в кръвта, е на аминокиселини, на прости захари, но се оказва, че не е точно така, че преминават и белтъци, т.е поднасяш му нещо, което е необичайно за него и срещу което той започва да изгражда примерно антитела.

Водещ: Да речем, отивам на пазара и виждам едни ягоди, които са гигантски, много са големи, продават ги през зимата, удивително е, че те не замръзват, въпреки че плодовете на такива температури обикновено не могат да устоят – да подозирам ли, че вътре има хормон от някакво животно, което ги прави големи и устойчиви на студ и затова изглеждат по този необичаен начин?

Иво Кременски: Спокойно можете да подозирате. И следващото нещо, което е, аз не съм законотворец, но ако се допусне внос на такова нещо, на генно модифицирано, то трябва ясно да бъде обозначено – откъде му е произходът, какво е извършено с него и че е генно модифицирано, така че човекът да направи сам избор, ще вземе от това, което е естествено или ще вземе от генно модифицирано, защото тук е вече финансов въпрос. Веднага конкуренцията ще каже – да, но човечеството трябва да бъде изхранено, гладуват милиарди хора по света и няма друг начин и щом няма друг начин, тогава ще се прави с генно модифицирани. Но нека да се спрем в България и да оставим едно чисто кътче, въпреки че отдавна не е чиста, отдавна има на полето генно модифицирани растения.

Водещ: И за това ще ви питам, но важното е, вие казвате, че ние трябва да сме наясно и навсякъде да бъде отбелязано кои храни са генно модифицирани и кои не?

Иво Кременски: Абсолютно. Да не говорим, че и производителят трябва да се знае и мястото, откъдето идва това.

Водещ: И суровината вероятно, която влиза по този начин в нашите продукти.

Иво Кременски: Естествено. Очевидно една лаборатория няма да се справи с цялата страна и другото, което искам да кажа, че тези лаборатории трябва да бъдат абсолютно независими. Не бива да се спират в лабораториите научните изследвания в България. България е била и се надявам, че ще продължи да бъде водеща в генно модифицираните организми и най-вече растения, но всичко това да се съсредоточи в лабораторията. Тези лаборатории обаче трябва да бъдат самостоятелни, да нямат нищо общо с тези, които се занимават с генно модифицираните растения.

Водещ: При всички тези дебати, които изслушах през последните дни, едно не ми стана ясно – не може ли да има една точна научна оценка, с която да се съобразяваме всички и от която да става ясно вредно ли е или не е вредно? Как е възможно да пускаме на пазара нещо, което не знаем какъв ефект ще има? Това реално ли е според вас и след като става разговор за това, няма ли всъщност нещо съмнително, хората се притесняват именно от тази неяснота?
Иво Кременски: Вижте, аз лично не знам, освен за това, което ви казах, за астма, че може да се предизвика. Това, което четем по вестниците, че предизвиквало рак, пък някакви тайни в САЩ, пък руснаците правели, това не му вярвам. Това не е реалистично, демонизиращо е такова нещо. Вие сте абсолютно права, че трябва да излязат, не са от пет, от десет години, те са от отдавна. Трябва да се излезе от хората, които се занимават, проучване епидемиологично за определени райони наистина ли се е повишила астмата, наистина ли се е повишила заболеваемостта. Но това изисква и твърде много време. Има и нещо друго, ние и емоционално, психически не сме подготвени, дори и да не е вредно, не сме подготвени на днешния ден да започнем да ядем, винаги ще бъдем със страх и с напрежение, защото това е нещо ново, да започнем веднага да ядем генно модифицирани растения. Просто мисля, че е рано в момента. Трябва да се дебатира, да се говори по този въпрос, да се дадат наистина научни данни „за” или „против” и тогава да се вземат някакви решения.

Водещ: Добре, от чисто генетична гледна точка, ако едни животни се хранят примерно с храни, които са модифицирани, това минава ли в месото и после по веригата по човека, който консумира това месо?

Иво Кременски: Това минава по веригата, това месо се консумира, но пак ви казвам, то няма да бъде вече месо от клетки, а то ще бъде разградено до съставките аминокиселини, въглехидрати, мазнини – същите, които ги имаме и в обикновената храна, от която е изграден организмът. За съжаление обаче, понякога могат да премине и белтък, а белтък, който е чужд, който не е белтък, свойствен за организма, изненадваме го с нещо ново и той започва противодействие. Оттук идват алергичните реакции, оттук могат да дойдат и други усложнения. Но наистина няма ясни данни, светът е залят, САЩ са залети с генно модифицирани растения, съдят се в момента. Аз мисля, че звучи емоционално, ненаучно, но България трябва да остане по възможност, колкото е възможно, с чисти полета.

Водещ: Добре, а това реално ли е? Да речем, че абсолютно се забраняват генно модифицираните организми и тук в природата, и опитите на полето, обаче пуснати веднъж в околната среда, ГМО могат ли да бъдат контролирани? Ако в съседните ни държави има едно поле, с което граничим?

Иво Кременски: Вече не могат да бъдат контролирани, започват хибриди, променя се и екоразнообразието, най-общо казано, и то насилствено се променя. Отпусне ли един път на Пандора, вече връщане няма, не е ясно кога и какви организми ще се появят.

Водещ: Последни думи, г-н Кременски?

Иво Кременски:Лабораториите са малко, да си останат генно модифицираните организми в лабораториите, в науката, в експериментите, не на българското поле.

Изгодно ли е генетичното инженерство в земеделието?

agrolink.org, 19 ян 2010

Дарина  Стоянова, Сдружение АГРОЛИНК

На фона на продължаващите опити от страна на лобитата на генно-модифициращата индустрия  да се допусне отново отглеждане на ГМ семена във България, нови данни1, показват, че цените на ГМ семена  в Америка са се увеличили драстично, в сравнение с органичните и конвенциалните семена2.

В доклад изнесен от д-р Чарлс Бенбрък, учен в Американския център за органично земеделие, в Westminster Central Hall. Срещата включва дискусия сМартин Хауърт, генерален директор на Националния  фермерски съюз, Доминик Дайър от Асоциацията за защита на семената и Клеър Оксборой от „Приятели на Земята”, както и с представители на Монсанто.

За 25 години, от 1975 г. до 2000г., цената на семена на конвенциалната соя са се повишили със скромните 63%. От 2000 г. до днес, откакто семената на ГМ соя доминират на пазара, цената се е увеличила със значителните 230 %.

Фермерите, които ще използват през следващата година новия пестицид на „Монсанто” Раундъп 2, ще трябва да платят 42% повече, отколкото са плащали за него през 2009 г.

Фермери, които отглеждат новата ГМ царевица ‘SmartStax’ ще плащат двойно повече отколкото тези, които отглеждат конвенциалната. Това е почти 4 пъти повече, в сравнение с цената, която фермерите са плащали за конвенциалните семена преди 10 години.

Днес  семената на ГМ памук струват 700$, т.е надминават 6 пъти цената на конвенциалните семена на памука. От 1975г. до 1996г., цената на памука се е увеличила едва двойно, но откакто са въведени ГМ семена на памук има увеличение от 73$ на 589$.

В една своя последна реч изпълнителният директор на „Монсанто” Хю Грант заяви, че целта на компанията е да увеличи двойно печалбата си за 2012 г. в сравнение с показателите от 2007 г. Той каза, че с увеличението на цените на новия Раундъп 2 за семена на соя и на ГМ царевичен хибрид ‘SmartStax’ ще се постигне 1/3 от брутната печалба за 2012.

Докладът  на Американския център за органично земеделие обобщава така:

  • Огромното поскъпване на  ГМ семената има само икономически смисъл, само ако фермерите са способни да спестят пари като намалят използването на пестициди, но  последното проучване на Американския център за органично земеделие показва, че ГМ семена всъщност изискват повишено използване на пестициди. Фермерите са използвали 318 милиона паунда повече пестициди за последните 13 години, в резултат на отглеждането на ГМ семена. Прз периода 1994-2005 количеството глифозат при соята, царевицата и памука се е увеличило 15 пъти. През- 2006 количеството глифозат скача с 28%.

Цената на ГМ семена драстично намалява нетния среден доход на американския фермер:

От 1975г. до 1997 г., отглеждащите соя фермери са изразходвали 4%-8% от техния доход за закупуване на семена. През 2009 г. фермерите, отглеждащи ГМ соя са отделели от дохода си до 16.4% – над два пъти от историческото прието за страната. Изчислено е, че за 2010 г. фермерите, отглеждащи  ГМ соя ще дадат 22,5% от своя общ доход за акър, за да  закупят ГМ семена.

През 2009 г.семената за ГМ царевица възлизат на 19% от общия доход и на 34% от текущите разходи за акър, това е почти двойно в сравнение с предишни минали периоди.

От 2008 г. цената на семената на ГМ памук е  причината доходът на фермерите  да възлиза на червено. Използването на ГМ семена е довело до спад на възвращаемостта с  около 200$ за акър, като цената на семената на ГМ памук се е увеличила с почти 100$ за акър.

Докладът  посочва, че ако тези тенденции за доходите и  увеличаване на цените на ГМ семената продължат, последиците ще имат историческо значение, тъй като веднъж спечелените пари от фермерите отиват в ГМ индустрия.

Светла  Николова, председател на Сдружение АГРОЛИНК казва:

„Данните от тази най-нова информация развенчават мита за евтините трансгенни растения, увеличаването на добивите и намаленото използване на хербициди и пестициди чрез генетичното инженерство. Българските земеделски производители трябва да знаят истината и да търсят сигурните решения за своя пазар, а страната ни трябва да защити националните си интереси, като поощрява развитието на традиционните култури и сортове.”

„Монсанто“ притежава живота ни?

econ.bg, 19 окт 2009

Ако корпорацията е собственик на модифицирани гени и те се появят у човек – „Монсанто“ ли ще притежава бъдещето ни, се пита канадският фермер Пърси Шмайзер*

Въпросът за бъдещето на генно-модифицираните култури беше основната тема на дискусия в БТА, проведена днес. На събитието присъства канадският фермер Пърси Шмайзер, който се е сблъскал с проблема ГМО (генно-модифицирани организми) и съдебно дело, заведено срещу него от корпорацията „Монсанто“.

Историята започна още през 1996 година, когато в Канада беше разрешено отглеждането на генно-модифицирани организми, обясни Шмейзер. Става въпрос за четири култури – соя, рапица, царевица и памук. На фермерите беше обяснено, че ГМО ще повишат добивите ни, ще намалят използваното количество химикали и нещо повече – ще изхранят световното население. Само няколко години по-късно обаче стана ясно, че това не е така, коментира фермерът.

  • „Добивите са по-ниски с 10-15%, 3 пъти се увеличават използваните химикали и пестициди“, допълва Шмайзер.

Веднъж въведена генно-модифицирана култура, вече няма органично или конвенционално земеделие, предупреждава канадският фермер. Причината е в „замърсяването“ – чрез кръстосано опрашване генът преминава в другите култури и в резултат – всички са генно-модифицирани. Именно това се оказва и причината на фермера за спора му с корпорацията „Монсанто“.

През 1998 година от компанията откриват, че неговата ферма е „замърсена“ и завеждат дело срещу него. Обвинението е, че в неговата ферма е използвана генно-модифицирана рапица, без фермерът да плати за това. През следващите години делото премина през всички нива на канадската съдебна система, разказва Шмайзер. В крайна сметка, през 2004 година, Върховният съд на Канада решава, че „Монсанто“ е притежател на патента и където и да се появи генътте са собственик на продукцията. Но също така постановява, че семейството на Шмайзер не дължи пари на компанията, тъй като не са отговорни за „прескачането“ на гена.

  • „Обърнахме се към Върховния съд с въпроса кой защитава правото на фермерите да отглеждат каквото искат и до къде се простират правата на „Монсанто“? Днес е растението, но ако генът се появи при насекоми, птици или човек?“, пита се Пърси Шмайзер.

Проблемът е много сериозен и в момента се очаква решението на канадския парламент относно бъдещето на генно-модифицираните култури. Правителството вече реши да не дава разрешение за отглеждане на други култури – ориз или други видове царевица, допълва той.

Днес в Канада няма органични соя или рапица – всичко е ГМО. Така ще стане и в България, предупреди още фермерът. Според него корпорациите имат интерес от въвеждането на тези култури, защото така могат да контролират фермерите и да им нареждат какви пестициди и химикали да използват. „В моята битка бях подкрепен от фермери, асоциации на потребителите и от църквите. Надявам се никога в България да не въведете ГМО“, допълва още той.

През 2004 година България прие закон, ограничаващ отглеждането на генно-модифицирани култури, обясни Светла Николова от Сдружение „Агролинк“, организатор на дискусията. Впоследствие част от забраните отпаднаха една по една. В момента у нас законодателството е в съзвучие с Директива 2001/18, според която единствената генно-модифицирана култура, разрешена за отглеждане в ЕС, е царевицата MON 810, разработена от „Монсанто“. През миналата година имахме едно заявление за отглеждане на генно-модифициран памук, но то беше отхвърлено, тъй като документите за него не бяха комплектовани. „А и самата културата е забранена от европейското законодателство„, допълни Николова. Така че, до този момент официално у нас няма фермери, занимаващи се с отглеждане на ГМО.

В периода 1999 – 2003 година обаче са правени т.нар. широкополеви изпитания. Най-голямото поле, използвано тогава, е 20 хил. декара, което не се покрива с нашата представа за „изпитание“. След скандал с белгийска фирма, износител на царевица от България, тестовете са прекратени. „При рутинна проверка в царевица на фирмата са открити следи от ГМО и износът към Европа е забранен“, допълни Николова.

Проблемът обаче е и по-сериозен. Често при проверки се откриват следи от генно-модифицирани организми в хранителните продукти – например в царевичен хляб, в соеви продукти, коментираха от Сдружение „За Земята“. Вносителите не знаят какво купуват, затова държавата трябва да въведе контрол и той да не бъде ограничен само върху храните, но и върху фуражите. Защото замърсяването попада в млякото или в месото на животните, а оттам и в човешкия организъм, обясняват експертите.

Организаторите обявиха и началото на кампанията за забрана за отглеждането на генно-модифицирана царевица в България.

Засега 6 страни в Европа, сред които Германия и Франция, забраниха култивирането на царевичния хибрид на „Монсанто“ MON810, а страни като Австрия, Швейцария, ЕЙРЕ и Италия имат тотална забрана за отглеждането на всички генетично модифицирани растения.

  • „Българското правителство трябва да изрази законодателно своята ясна позиция и да даде възможност на българските производители и преработватели да бъдат конкурентни на световния пазар, където търсенето на не-ГМО храни се увеличава непрекъснато“, каза Светла Николова.

*Пърси Шмайзер е  фермер от Саскачеуан, Западна Канада, чиято рапица е замърсена от „Раундъп Реди“ рапица на „Монсанто“. Позицията на „Монсанто“ е, че няма значение дали Шмайзер е знаел, че рапицата е замърсена с гените на сорта „Раундъп Реди“ – той трябва да плати на „Монсанто“ такса за тяхната технология 38 долара на хектар. Върховният съд на Канада решава, че Шмайзер не трябва заплаща нищо, а в извънсъдебно споразумение „Монсанто“ се съгласява да заплати почистването на земеделските полета на Шмайзер, замърсени с RR рапица.

За своята борба срещу концерна, той печели престижната награда за отстояване на правото на поминък, позната като Алтернативна Нобелова награда. Отличието е основано през 1980 година от шведска фондация.

Прах в очите на оценителите на ГМО

Le Mond diplomatic,1 ноември 2006,

от Орелиен Берние

Генно модифицираните организми (ГМО) навлизат в храненето. Това става както по официален път – въз основа на разрешителни, издавани под натиска на лобитата на мултинационалните компании, така и незаконно, чрез вмъкване в хранителните вериги. Тяхното бурно разпространение се обяснява с липсата на независима процедура за оценяване на последиците от трансгенните растенея за здравето и околната среда.

ВСЕКИ, КОЙТО ПОСЕТИ междуминистерския сайт на френското правителство, посветен на генно модифицираните организми (ГМО), може да открие в рубриката Оценяване на ГМО преди пускане на пазара следния абзац: Анализът на рисковете за здравето и околната среда е основният елемент, от който зависи издаването на разрешение за пускане на ГМО на пазара. Той се основава върху релевантни и многодисциплинарни научни предпоставки и се възлага на комитети от независими експерти [1]. Ако тази страница бъде пусната през детектор на лъжата, компютрите, свързани към него, непрекъснато ще подават звукови сигнали. Защото тези думи противоречат на реалността в оценяването на ГМО, чиято история показва, че то в най-добрия случай е само прах в очите.

Трансгенезата, появила се през втората половина на ХХ век, е изцяло нова технология, която позволява за първи път в дадена клетка да бъде вмъкната по изкуствен начин чужда генна конструкция. Подобни манипулации върху живи същества обаче поставят въпроси, свързани с хигиената и с околната среда, без да говорим за етичните съображения, които изискват специално оценяване на техните въздействия. Това обаче никога не е правено. В САЩ, страна-пионер в областта на генните манипулации, още в края на 70-те години се появяват законо-проекти за политически контрол над развитието на биотехнологиите [2]. В някои от тях се предлага създаването на регулиращи комисии ad hoc. Конгресът обаче бързо приема едно първо и многозначително решение: съществуващите федерални агенции [3] са достатъчни, за да организират регулирането в рамките на действащите нормативни актове. На 26 юни 1986 г. президентът Роналд Рейгън подписва съвкупност от норми, познати като Coordinated Framework for Regulation on Biotechnology Policy (Координационна рамка за регламентиране на политиката за биотехнологиите), които поставят началото на разпространението на ГМО, като утвърждават принципа за „еквивалентност по субстанция”: трансгенните продукти се сравняват с еквивалентни нетрансгенни продукти само на базата на техния състав (съдържание на хранителни вещества, токсични субстанции или алергени) и не попадат под никаква специална нормативна уредба. Така американските власти решават да игнорират методите за производство на ГМО и евентуалните последици от тях върху околната среда и храненето.

Съмнителната европейска система

ТОЗИ ПОДХОД представлява една научна заблуда. Като се разглеждат само планираните промени, става невъзможно да бъде открито например евентуалното взаимодействие между протеина, изработен от новия ген, и други протеини в организма. А подобен е механизмът в основата на спонгиформната енцефалопатия по говедата, по-известна под името „луда крава”, и на болестта на Кройцфелд-Якоб. Трагичният пример с триптофана би трябвало да бъде достатъчен за обезсилване на основополагащото понятие на американското законодателство: производството на тази молекула с терапевтичен ефект от генно модифицирана бактерия, разрешена от Агенцията за сигурност на храните и медикаментите (FDA) на базата на еквивалентност на субстанциите предизвика през 1989 г. епидемия, довела до 37 смъртни случая и доживотна парализа на 1500 души [4]. Независимо от това този подход днес все още се използва в Северна Америка [5].

По предложение на САЩ Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) подготвя развитието на ГМО в международен план. Под нейна егида група „експерти” пишат Синя книга, публикувана през 1983 г. под заглавието Съображения за сигурност във връзка с рекомбинираната ДНК. Нейното съдържание може да се резюмира с едно изречение, което фигурира в заключението: Не съществува никакво научно основание за приемането на законодателство, насочено специално към организмите с рекомбинирана ДНК. Премахването на рисковете от изкривяване на конкуренцията и пречките пред свободното движение на стоките трябва да надделяват над всички други съображения. През 1986г. Франция се вдъхновява от този доклад и създава Комисия за биомолекулярно инженерство (КБИ), натоварена да „оцени” последиците от разпространението на ГМО, чиято поява на нивите е предстояща. Европейският съюз без съмнение щеше да я последва, ако не бяха настъпили редица смущаващи събития, които промениха ситуацията: влизането на депутати от зелените партии в Европейския парламент, кризата с „лудата крава”, но също и първите унищожения на парцели с трансгенни насаждения в Европа.

Поради това директиви 90/219 и 90/220, а след тях и заместващата ги директива 2001-2018 не се позовават на принципа за еквивалентност на субстанциите, а въвеждат „оценяване на всеки отделен случай”. Така под натиска на общественото мнение се стига до приемането на регламент през 2003г., който задължава ясно етикетиране на продукти, съдържащи повече от 0,9 % ГМО.

При по-внимателен анализ обаче става ясно, че европейската система притежава доста съмнителна надеждност… Наистина, Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) и КБИ и френската Агенция за санитарна безопасност на храните (AFSSA) във Франция отговарят за разглеждането на досиетата за получаване на разрешителни. Но абсолютно всички елементи, върху които те основават решенията си, са им предоставени от заявителите – тоест, многонационалните компании, които искат да пуснат на пазара своите продукти! Никога не е изисквана независима насрещна експертиза. Когато е необходима допълнителна информация, се обръщат към „Монсанто”, „Пайниър” и „Биожема”. В интервю за „Инфо ГМО” от юни 2004 г. Мартин Хирш, бивш директор на AFSSA, съобщава, че заявителите нарочно внасяли непълни досиета с надеждата, че така ще откажат компетентните органи от формулиране на становища и ще снижат още малко критериите на „оценяването”.

Връх на дързостта: когато през 2003 г. САЩ, Канада и Аржентина атакуваха Европейския съюз пред Органа за разрешаване на спорове на Световната търговска организация (СТО) по повод на законодателство върху ГМО, оценявано като прекалено ограничително за ищците, ЕС изтъкна в писмената си защита големите пропуски в собствената си система за оценяване и дисфункциите на EFSA [6]! На 29 септември т.г. СТО произнесе решение по този спор: между 1999 и 2003 г. ЕС е нарушил нормите на международната търговия – единствените, които са валидни за нея – като е наложил мораториум върху ГМО. Съюзът обаче не е осъден, тъй като междувременно е вдигнал този мораториум…

Успоредно с този процес на самокритика – който, разбира се, тече по възможно най-дискретния начин – множество трансгенни видове са били и продължават да бъдат разрешавани, при това понякога при обезпокоителни обстоятелства. Така прословутата царевица „Монсанто 863” на многонационалната корпорация „Монсанто” е получила снизхождението на EFSA, а после и одобрението на Европейската комисия въпреки спорните резултати от токсикологичните тестове [7]. Във Франция делата, водени през 2006 г. пред административните съдилища от селскостопански асоциации и профсъюзи (Модеф и Селската конфедерация), доведоха до анулиране на множество разрешителни за опити на трансгенни растения, до такава степен проучванията за въздействието върху околната среда, изисквани от действащата нормативна уредба, бяха небрежно проведени. Тези решения и в частност решението на административния съд в Страсбург, произнесено на 25 юли, представляват санкция за фирмите, но те би трябвало да се възприемат най-вече като упрек към тази прехвалена от публичните власти КБИ. Би било впрочем твърде смело да се наричат „независими” прословутите „експерти”, заседаващи в нея, тъй като множество връзки между тях и индустрията на биотехнологиите са вече доказани. Това без съмнение има някаква връзка с либерализма, който се проявява при разглеждането на досиетата [8].

Предотвратяване на разпространението

ИЗВОДЪТ СЕ НАЛАГА от само себе си: трансгенните растения или храните, произвеждани от тях, никога не са били сериозно оценявани нито в санитарно-хигиенен план, нито с оглед на околната среда. Като връх на всичко днес Световната банка си позволява в един свой скорошен доклад [9] да хвали икономическите предимства, които трансгенният памук ще предостави на земеделците, основавайки се на сведения, почерпени от продавача на такъв памук: производителят на семена „Монсанто”!

Липсата на обективни инструменти за експертиза обосновава възраженията срещу разпространението на ГМО в околната среда и искането за мораториум и тяхното строго ограничаване в лаборатории за целта на фундаменталните научни изследвания. Необходимо е без отлагане да се започне отново от нулата целият процес на оценяване на организмите, произведени чрез трансгенеза, като се създаде истинска публичност, която освен научни аспекти ще разглежда и социално-икономически параметри, каквито липсват в работите на КБИ или на EFSA.

През март 2006 г. Сенатът прие на първо четене законопроект за привеждане в съответствие на френското право с европейската директива 2001-2018, която, освен други разпоредби, въвежда и принцип за „съвместно съществуване” между отглеждането на ГМО и на не-ГМО. Поради натоварения си парламентарен график правителството реши да не го внася в Националното събрание по време на октомврийската сесия, а сенаторът Жан Бизе в обръщението си, прочетено в края на разискванията, призова към изработване на истински основополагащ закон за биотехнологиите.

Подобен текст действително е твърде необходим, тъй като в отсъствието на законова уредба отглеждането на трансгенни растения става по стихиен начин. Необходимо е също в навечерието на изборите през 2007 г. масовата враждебност на гражданите към ГМО да достигне до законодателите, за да бъде направено отговорно предложение за закон, което да направи възможно предотвратяването на разпространението им в околната среда.

Le Monde diplomatique
Превод Радослава Попова

Бележки под линия

[1] Вж. http://www.ogm.gouv.fr/savoir_plus/…

[2] Историческите препратки са от едно проучване на Damien de Blic под името L’intervention des acteurs sociaux dans le processus décisionnel des organisations internationales. Une approche sociologique à partir de deux études de cas (Намесата на социалните участници в процеса на вземане на решения на международните организации. Един социологически подход на базата на два практически случая), което може да се намери в Центъра по международно право в Брюкселския университет.

[3] Това са United States Department of Agriculture (USDA, Министерство на земеделието); Food and Drug Administration (FDA, Агенция за сигурността на храните и медикаментите); Environmental Protection Agency (EPA, Агенция за защита на околната среда).

[4] Вж. по този въпрос сайта Seeds Of Deception: http://www.seedsofdeception.com/.

[5] Принципите, въведени в САЩ за регулиране на биотехнологиите, много бързо са възприети и от Канада. Вж. по този въпрос сайта на Biotech Action Montréal: http://bam.tao.ca/fr/franc.htm

[6] Вж. сайта на Приятели на земята: http://www.amisdelaterre.org/articl…

[7] Пълният текст на един доклад на Gilles-Eric Séralini може да се намери на сайта на Комитета за изследвания и независима информация за генното инженерство(CRII-GEN): http://www.crii-gen.org/moyen_actio…

[8] Вж. Bernard Cassen, OGM, des académiciens juges et parties (ГМО, академици, които са съдии и страни), Le Monde diplomatique, февруари 2003 г. Вж. също и сайта на Attac France: http://www.france.attac.org/article…

[9] Вж. Информационен бюлетин на ИнфоГМО № 76, юни 2006 г., който може да се поръча на сайта http://www.infogm.org

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s